Казанлъчанин развява българското знаме на Одринската крепост

22-годишният казанлъчанин Антон Иванов Момчев е българинът, развял българското знаме на превзетата от Българската армия непревземаема крепост Айваз баба край Одрин на 13 /стар стил/ март 1913 година по време на Балканската война. Считан за една от най-силните крепости в Югоизточна Европа и стратегически пункт по пътя към столицата на Османската империя Цариград, фортът пада под силата на българската военна стратегия и безпримерната храброст на войници и офицери. А човекът, който бележи победата с развяването на българския флаг, е дребничкият, но жилав и изключително подвижен Антон Момчев от Казанлък, дядо по майчина линия на известната фамилия Маргарита и Стефан Папукчиеви.

Антон Момчев е роден през 1891 година в Казанлък. Има 5 сестри и един брат – Зоица, Пеша, Велика, Радка, Тота, Костадин. Има и млечен брат Григор, когото майка му кърмила заедно с него – от кметството дали бебето на младата жена, защото нямало кой да се грижи за него.

Антон Момчев работил като бояджия. Наемали го предимно розотърговците и богатите казанлъчани, но майсторлъкът му се разчул и в съседните градове. Търсели сръчния Антон и от Стара Загора. И това се оказало съдбовно. Там се запознал с бъдещата си съпруга Мария – тя продавала обувки в дюкяна на баща си. Женят се и им се раждат 4 деца – един син, който обаче умира като малък, и три дъщери. Една от тях – Тодорка, е майката на Маргарита и Стефан Папукчиеви.

Само на 22 години Антон Момчев участва в Балканската война в състава на Втора българска армия. Той е един от хилядите храбри български мъже, които се бият като лъвове при превземането на Одринската крепост – фортът, който се е считал за най-добре укрепеното и защитено военно съоръжение в Европа. На него поверяват и една от най-важните мисии – да се покатери и да свали турското знаме, а на негово място да развее българското. Задача е изпълнена.

Антон Момчев присъства и на освещаването на Паметника на Свободата на връх Шипка на 26 август 1934 година. По това време той бил в Габрово, но нито за миг не се поколебал и поел нагоре към върха заедно със съпругата и невръстните си деца, за да бъде част от този величествен исторически момент.