България председателства Съвета на ЕС от 1 януари до 30 юни 2018 година под девиза "Съединението прави силата"

11 януари 2018 година. България официално поема председателството на Съвета на Европейския съюз. Имаме министър, имаме ремонтиран Национален дворец на културата, имаме обновени столични хотели и ресторанти, оборотно върви информацията за организиране на 300 събития и посещение на 25 000 гости в страната ни. Какво на практика се крие зад всички тези дейности и цифри?

Какво представлява европредседателството?

Председателство на Съвета на ЕС или кратко европредседателство е временното поемане от страна член на Европейския съюз на отговорността за общите решения на Съвета на Европейския съюз във всички аспекти от неговата работа. То се осъществява от правителството на съответната страна за период от 6 месеца по предварително приет списък на ротационен принцип. От 2007 г. се въвежда практика на обединението на три поредни председателства в трио или тройка, утвърдено впоследствие в Договора от Лисабон. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя собствена по-подробна шестмесечна програма. Във всяка тройка има „стари“ и „нови“ страни членки. Трите държави се групират и на база тяхната площ, като винаги трябва да са заедно една малка, една средна и една голяма. За периода юли 2017 г. – декември 2018 г. бе определено Естония, България и Великобритания да бъдат председателки. След резултатите от референдума за членството на Великобритания в ЕС, британското правителство се отказва от председателството, което трябва да поеме в периода 1 юли – 31 декември 2017 г. и Съветът на ЕС прави промени в заплануваните председателства, като ги изтегли с шест месеца напред. По този начин председателството на България, планувано за втората половина на 2018 г., се изтегли в първата половина на същата година. Обединеното кралство е заменено с Австрия, а България започва своя 6-месечен период малко по-рано – на 1.01.2018 г. Настоящата тройка е съставена от председателствата на Естония, България и Австрия. Българското председателство на Съвета на ЕС е в периода 1 януари—30 юни 2018 г.

Какво е Съветът на ЕС?

Съветът на ЕС е една от трите институции, заедно с Европейската комисия и Европейския парламент, която участва активно в законодателния процес на ЕС. Съветът на ЕС се състои от по един министър на всяка държава членка, като всеки от тях защитава интересите на своята страна. Органът заседава в различни състави според темата, която се обсъжда. Например, ако ще се гласуват външнополитически проекти, Съветът ще се състои от 28-те външни министри на държавите членки.

Ролята на Съвета е от важно значение за функционирането на ЕС, тъй като той, заедно с Европейския парламент, одобрява законодателните предложения на Европейската комисия. За да се приеме един проектозакон от Съвета, трябва да са гласували „за“ минимум 55% от министрите, като те трябва да са представители на поне 65% от населението на ЕС. Ако обаче предложението е в областта на външната политика или сигурността, Съветът взима своето решение с единодушие.

Съветът на ЕС е различна институция от Европейския съвет и Съвета на Европа. Европейският съвет също е орган на ЕС, но той се състои само от държавните лидери. Такива са например министър-председателите при парламентарните републики и президентите при президентските. Тази институция не предлага и не гласува закони, а само определя приоритетите и насоките на развитие на Съюза. Съветът на Европа пък е международна организация, която не е част от ЕС.

Какви задължения има България като председател на Съвета на ЕС?

Трите държави членки, които осъществяват председателството, работят в тясно сътрудничество помежду си. Те изготвят общ план, в който се определят основните теми и проблеми, които да бъдат водещи в Съвета в периода на тяхното председателство. Въз основа на този общ план всяка една от държавите, включително и България, изготвя собствена по-подробна 6-месечна програма, в която определя приоритетите си.

На база тази програма държавата-председател определя дневния ред и въпросите, които ще се обсъждат. По този начин България може да постави в центъра на работата на ЕС приоритети, които са от ключово значение за нея. Освен това председателстващата страна планира, организира и ръководи заседанията на всеки един състав на Съвета на ЕС. Например, срещите на Съвета по селско стопанство ще бъдат водени от българския министър на земеделието. Съветът по външни работи на ЕС има постоянен председател. Това на практика означава, че само този състав на Съвета няма да бъде ръководен от български представител.

Друга важна задача на България като председател на Съвета на ЕС е задължението да ръководи Комитета на постоянните представители на правителствата на държавите членки, работните групи и всички подготвителни органи на Съвета. От нас се изисква също така да осигуряваме нормалното протичане на законодателния процес, организирането на съпътстващи политически, експертни и културни мероприятия, както и представляването на Съвета в отношенията с другите институции на ЕС.

Приоритетите на българското председателство са подчинени на неговия девиз: „Съединението прави силата“, който е и девизът върху герба на Република България. Със своите партньори председателството ще се стреми към единство сред държавите членки и институциите на ЕС, за да се предоставят конкретни решения за изграждането на по-силна, по-сигурна и солидарна Европа.

През следващите шест месеца във фокуса на председателството ще бъдат четири основни области: бъдещето на Европа и младите хора, Западните Балкани, сигурността и стабилността и цифровата икономика.


Колко ще ни струва всичко това?

Парите, чрез които се организира и провежда председателството идват от националния бюджет на държавата, а не от този на ЕС. През последните години цената на едно председателство се движи между 41 милиона и 171 милиона евро. Бюджетната прогноза за Българското председателство е за 150 милиона лева. Според публикация във вестник „Сега” от 2 януари 2018 година, „България не знае колко от планираните 150 млн. лв. са похарчени и колко остават. Единственото сигурно число досега, посочено от министъра на културата Боил Банов, е, че ремонтът на НДК е струвал 45 млн. лв. С тази сума са ремонтирани 90 000 кв. м от 123 000 кв. м в Двореца на културата, който ще е главен център за събития у нас във връзка с председателството, започнало на 1 януари.” В същата публикация на вестника се цитира министърът на българското европредседателство Лиляна Павлова, според която България ще се вмести в планираните средства. Според нея, всяка държава председател в ЕС е харчела средно 70 млн. евро (140 млн. лв.), но за разлика от България другите не са включвали в тази сума ремонтните работи.

До края на 2020 година европредседателството ще бъде в следния ред:

България: януари—юни 2018 г.
Австрия: юли—декември 2018 г.
Румъния: януари—юни 2019 г.
Финландия: юли—декември 2019 г.
Хърватия: януари—юни 2020 г.
Германия: юли—декември 2020 г.

Сайтът на Българското председателство на Съвета на ЕС '2018 е: www.eu2018bg.bg