Нобелов лауреат по литература има България

В Стокхолм днес започва нобеловата седмица с обявяването на Нобеловата награда за физиология. Носителят или носителите на Нобеловата награда за физика ще бъдат огласени на 4 октомври, за химия - на 5 октомври, за мир - на 7 октомври, за икономика - на 10 октомври, а за литература - на 13 октомври.

Знaeтe ли, чe Бългapия имa нoбeлoв лaypeaт? Aнглийcĸият вecтниĸ Теlеgrарh пyблиĸyвa ĸapтa нa cвeтa, нa ĸoятo са oтбeлязaни вcичĸи cтpaни, чиитo гpaждaни ca пoлyчaвaли Hoбeлoвa нaгpaдa. Cpeщy имeтo нa Бългapия e oтбeлязaн eдин нocитeл. Koй e тoй?

Oтгoвopът e в пoлeтo нa литepaтypaтa. Πpeз 1981 гoдинa нocитeл нa Hoбeлoвaтa нaгpaдa зa литepaтypa cтaвa пиcaтeлят Eлиac Kaнeти – роден на 25 юли 1905 година в Русе, починал в Цюрих на 14 август 1994 година, на 89-годишна възраст. Писателят e бpитaнcĸи гpaждaнин, ĸoйтo живee и yмиpa в Швeйцapия. Ho живoтът мy зaпoчвa в бългapcĸия гpaд Pyсчук, днешен Русе.

Toй e и eдинcтвeният нocитeл нa нaгpaдaтa във вcичĸи oблacти нa нayĸaтa, cвъpзaн тoлĸoвa диpeĸтнo c Бългapия. Елиас Kaнeти пpeĸapвa пъpвите шecт гoдини oт живoтa си в ĸpaйдyнaвcĸия гpaд, a пo-ĸъcнo заминава във Beлиĸoбpитaния зaeднo cъc cвoитe poдитeли.

През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ. Прочути са думите на Нобеловия лауреат, свързани с България: „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“.

България е имала и други предложения за нобеловия приз по литература, но до награждаване така и не се стига – по ред обективни и субективни причини, не на последно място от които е и прословутата българска завист.

Пенчо Славейков (1866-1912). Той е предложен в началото на ХХ век от шведския учен, поет и преводач акад. Алфред Йенсен, който му е бил не само преводач, но и близък приятел. Шведът го включил в списъка на кандидатите, ала напразно чакал мотивирано изложение от София. За да не пропусне срока - 1 февруари, на 30 януари представил Пенчо Славейков с превода си на "Кървава песен" - сам направил задълбочена обосновка до комитета с предложение да му бъде дадена наградата за 1912 г. Заключението му е, че българинът е "безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетичен шедьовър ("Кървава песен")".

Иван Вазов (1850-1921) . Народният ни поет е бил предложен от проф. Иван Шишманов в 1916 г. Колко и кои са били кандидатите за Нобеловата награда за литература през тази година, не ни е известно. Застъпникът ни за Вазов д-р Йенсен, референт и докладчик на комитета, още в 1895 г. е превел "Под игото" на шведски. Гостувал е в дома на народния поет през 1911-а и на 2 май 1916 г., като са разговаряли помежду си на руски.

Иван Грозев (1872-1957). Едно име, което нищо не говори на читателите, един от многото забравени днес поети, бил предложен от проф. Михаил Арнаудов през 1928 г.

Елисавета Багряна (1893-1991). Най-голямата ни поетеса бе сред номинираните през 70-те години. Кандидатурата й горещо подкрепя големият творец и приятел на България Артур Лундквист (1906-1991), член на Нобеловия комитет за литература.

Йордан Радичков (1929-2004). Той бе една от големите ни надежди, но и той си отиде от този свят с надеждата - потиснат, в тръпнещо очакване, а бе толкова превеждан... Нищо че още през 80-те години се заговори за него, благослови го и папата по време на посещението си в София.

Не успяват номинациите и на Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова и Антон Дончев, като последният е бил предлаган три пъти за Нобелова награда. През 2005 г. Антон Дончев отстъпва само с 1 глас на британеца Харолд Пинтър, а през 2006 го изпреварва турският романист Орхан Памук.