В българската традиционна духовна култура Гергьовден е един от най-големите празници. На този празник се извършват редица обредни ритуали за здраве на хората и плодовитост на нивите и животните.


Според народните вярвания на Гергьовден всичко е покрито с блага роса. В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса. Жени и девойки през нощта срещу Гергьовден ходят из росните ливади, събличат се и се търкалят върху росната трева. Така те се къпят за здраве и дълъг живот. На някои места събират роса и я носят в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.


На този ден децата се гонят и жулят с коприва, като се смята, че жуленето с коприва е здравословно.

Смята се, че билките, които се берат на този ден, имат голяма лечебна сила. В навечерието на празника или рано сутринта на Гергьовден момите, момците и младите булки се събират на групи. Обикалят по поляните и ливадите, край реките и берат цветя, кършат разлистени клонки, пеят гергьовски песни. Момите и ергените се окичват с цветя и клонки.
На вече разлистено дърво се връзват люлки и се люлеят на тях на Гергьовден. Вярва се, че така се пренася растителната сила на дървото върху човека по време на пролетното събуждане на природата.


На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве.

Според старите поверия в нощта преди Гергьовден всички съкровища, заровени в земята, започват да „играят“. Като цяло, магията придружава Гергьовден във всичко. В древността са вярвали, че на този празник е възможно да се отнеме плодородието. За да се предпазят хората, поставяли през нощта шепа сол пред къщите на входа, а на сутринта я слагали в яденето на овцете и колана на жените. Рано сутринта мъжете заравяли червено великденско яйце в средата на своите ниви.


Ако на Гергьовден падне дъжд, това е на голям берекет. Според поверието, всяка капка дъжд, паднала през този ден, става на жълтица.



Гергьовден е денят на християнския светец Георги, който според народните вярвания е покровител на овчарите и стадата, като от III век той е и покровител на войската. Според църквата Георги е роден в Кападокия, Мала Азия. Имал е блестящо за времето си образование. Едва на 20 години, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Като син на богати християни, Георги става страстен привърженик на Христовата вяра. През 288 година е бил подложен на жестоки изтезания и е обезглавен по времето на римския император Диоклециан (284-305), заради вярата и убежденията си. Георги се превръща в образец на идеалния воин -християнин и светец-покровител на войната и войската. В християнската иконография той се изобразява възседнал на бял кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей. Заради тази победа и за показаното мъжество по време на мъченията свети Георги се нарича Победоносец и е покровител на войниците.


6 май – Гергьовден, е официален празник в Република България. Той е обявен за Ден на храбростта и на Българската армия. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. традицията на празника е прекъсната, като той е обявен само за Ден на пастира. Като Ден на войнството е възстановен на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.