Иван Климов е авиомоделист.

Последният авиомоделист, който пуска в небето свои, ръчно изработени, модели. През 1963 г. прави първото си безмоторно самолетче. През 2018 г. у дома си пази пет такива. Изработил е около 10. Първото му състезание е като ученик. Последното, в което финишира успешно, е само преди месец. Преди 60 години мъжете вдигали към облаците само ръчно изработени модели. Днес само той стартира с изцяло своя състезателна версия. Последните мохикани в тоя спорт у нас са от Казанлък.

Климов държи това да се знае:

„Няма такъв клуб като „СК Моделизми – Казанлък!“ – имат всички видове модели. Настоява да се даде дължимото на всички там – млади и стари. Иван си има принципи. Уважава колегите си. Друг принцип: никога няма да си купи промишлен авиомодел. Защото може да си направи сам. „Повечето си купуват машинки за по 3-5 хиляди евро, страхотни модели! Красиви, елегантни…! Но не си ги правят сами“, обяснява мотористът от „Арсенал“, който, освен с лекокрилите безмоторни, знае как да се оправя и с тежката 15 килограма хуксварна в ръце. Иван е моторист. От арсеналското звено по поддръжка и почистване на огромните терени по цялата производствена площадка на фирмата. Събаря дървета всякакви. И сега, и преди – 17 години в Сибир. Коми, Усогорск – Междуреченск. Иван Климов не пропуска нито един събор на „комаджиите“ всяка есен на язовир Копринка. Освен всичко, роден е на 7-и септември.

Климов е майстор на спорта откак се помни.

Силен мъж – скиор, плувец, гмуркач. Има стотици небесни стартове. Самолетът в тоя спорт при неговия състезателен клас остава горе едва 3 минути, снабден е с часовник, който трябва да отмерва точно. Ако се повреди механизмът, моделът отива където си ще. Този, с който Иван сега се състезава, е на 36 години. На крилото му е изписан телефона на съпругата Янка. Ако се загуби самолетчето, все някой трябва да се обади. Климов се състезава в клас F1А – планер без двигател. Има лични победи и призови места в състезания, бил е в националния отбор, медалист. Името му е записано под първи номер върху Преходната купа от Куйбишев още преди 50 години. Мечтата - да запише името си и като заслужил майстор на спорта, не го напуска и сега. Не го напуска и тръпката да прави модели. В работилницата си най-горе на трикатовата къща в Енина не допуска външни хора. В Светая светих под тавана са прибрани лепила, бои, леки дървени материали, тръбички, конци и канапи, самолетни крила, схеми, чертежи, стари списания, снимки, медал, грамоти и спомени.




Моделът: 425 грама – точно!
Точно! – затова всичко се тегли непрестанно. Кантарчето стои най-отпред на тезгяха на Иван. Той спазва строго и стандарта от 32 дм носеща летателна площ. Параметрите на състезателното тяло и правилата на надпреварата са „железни“. „Машинката“ се сглобява за не повече от 5 минути. Изработва се с дни, та и с месеци. Ползва се леко африканско дърво – балса. Има го по магазините, скъпо е. Трябват още - карбон, железца, смоли, понякога дори и С-200. Иван ползва руски и американски прототипи на самолети. Но ги разработва творчески. Така неговият модел си е само негов.

„Аз съм моделист, но вече има и по-изявени от мене, има много, много по-добри“, признава Климов и непременно иска да пишем за него толкова, колкото и за ветераните Янко Калев и Иван Сарътонев, Петьо Генчев, Станчо Добрев – арсеналец от Завод 3, за Иван Михов – „Най-страшният моделист!“, за сина му Христо, за клубния председател Милен Тотев… Климов иска да се пише за всички! „Млади и стари, едно сме, за младите трябва да се говори“, - убеден е Иван. Усеща ги близки. Заедно са по състезания. Заедно се губят по тренировки из полето на Голямо Дряново, където изпъват въжетата към облаците. Само там, навсякъде не става, обяснява моделистът.


Моделистът е моторист.


Моторист е човек с резачка в ръцете. Неговата е Хуксварна 340. С нея събаря, без да му мигне окото, каквото и да е дърво, пречка за арсеналските специални правила. В групата по разчистването могат всичко. Дървета близо до сградите, занемарени терени? – това в „Арсенал“ е невъзможно. Правилата са безкомпромисни. За Иван Климов, след над 15 години в Сибир и повече от толкова – в „Арсенал“, тази работа не е проблем. Проблем е за фирмата, че днес няма много като него. Затова работи и след пенсия.Скоро закръгля своите 77.

Точно на 7-и септември. Моторист станал след специални курсове. После в Коми бил част от елитната бригада-еталон на Кольо Кирев. Записан е в Златната книга на България – „Честен, добър човек, дисциплиниран работник с много награди“. Бригадата я сложили на снимка в музея на комска земя. През 1973-та. Повечето работници в нея били от Казанлък и околностите. В Коми работели на открито като дървосекачи дори при минус 40 градуса по Целзий. Спирали чак при спад до минус 50. В тоя студ човешките мигли замръзват само за стотина метра навън, разказва съпругата Янка Климова. Тя също работела там. Но на топло, като касиер.

Снимка на двамата от това време стои на видно място в къщата. Млади, красиви, оптимисти. По-късно обаче животът далеч не ги пощадил. Напротив – загубили са и двамата си синове твърде рано. Но са запазили силата си. Личи им. Край тях щъка домашният любимец Георги. Наоколо е пълно с цветя.

Домът им още пази Русия в сърцето: камина от Коми - голям самовар - порцелан - мечокът на Тошко… Затова и Климов винаги отива на Копринка през септември – Съборът на русофилите. Не пропуска и авиосъбора в Казанлък. Удивен е от развитието на своя си спорт – някога всички отивали с карбонови модели, а сега – радиомодели. Красота!

Знае, че това е бъдещето. Радва се на младите последователи. Надява се клубният живот да се поддържа. Ще му се да се намери „запален“ по авиомоделизма фен, който и да помага по малко финансово. Момчетата заслужават, твърди ветеранът.


Климов, Иван: ветеран-авиомоделист, ветеран-комаджия, ветеран-арсеналец. Който обаче продължава по младежки да мечтае един ден да стане заслужил майстор на спорта!

Диана Рамналиева, автор във в. "Трибуна Арсенал"