„Галъп" : Светът губи доверие в световните лидери

Руският президент Владимир Путин губи от позитивната си оценка. Миналогодишният №1 – Еманюел Макрон, също бележи значителен спад. Това показват данни на първото и най-старо международно изследване „В края на годината“ на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, цитирани от Епицентър. бг

Твърди се, че във времена на несигурност ние се нуждаем от своите лидери, за да „отскочим“ – историята ни дава примери като Уинстън Чърчил, Нелсън Мандела, Махатма Ганди и много други. Но докато наблюдаваме ефективно международното бизнес лидерство (Джак Ма, Джеф Безос, Бил и Мелинда Гейтс и др.), политическото лидерство търпи нарастващо негативно отношение. Това показва проучването на „Галъп интернешънъл“- най-старото обединение на агенции в света, разкрива, че негативното отношение към основните световни политически лидери нараства.

Проучването, проведено в 57 страни по света, показва, че германският канцлер Ангела Меркел запазва своя имидж, заемайки основно място като най-позитивно оценен политически лидер (нетната стойност, тоест, процентът позитивно оценяващи минус процента негативно оценяващи, е + 14), но губи 6 пункта в сравнение с предходната година.

Миналогодишният №1 – президентът на Франция Еманюел Макрон – има значителен спад в оценките си в международен план (от +21 до +6). И двамата европейски лидери бяха изправени пред значителни предизвикателства в собствените си страни през последната година.



Президентът на САЩ Доналд Тръмп остава в дъното на класацията с нетна стойност от -28, а руският президент Владимир Путин губи доста от позитивната си оценка, която събра миналата година. Благосклонността към Путин, в собствената му страна, също е в упадък, водена често от икономически предизвикателства.

Папа Франциск, както и миналата година, получава най-голямо доверие сред световните лидери с нетна стойност от +28 (въпреки че дори и при него има спад в сравнение с предишната година).

Разбира се, разпознаваемостта на различните лидери в различните части на света е различна. Например, в България има по-ясно отношение към западните лидери или президента на Русия Владимир Путин, но лидери на страни като Индия, Китай, Саудитска Арабия, Израел и т.н. са по-слабо познати.

България не прави изключение от световните тенденции. И у нас продължи разколебаването на доверието в западни ръководители. Пречупва се оценката за френския президент Еманюел Макрон – очевидно на фона на тежката ситуация във Франция със социални протести (т.нар. протести на „жълтите жилетки“) и неодобряваните в България предложения на Макрон за регулации в ЕС.


Според Кънчо Стойчев, президент на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ :

"Напреженията по целия свят нарастват и лидерството е в криза почти навсякъде. Дали тези напрежения нарастват заради лошо лидерство, или лошото лидерство води до нарастващи напрежения, не е продуктивен въпрос. Мнозина посочват, че пропастта между елитите и масите достига непоносими нива и редът, установен след края на Втората световна война, се разпада. Недоверието в политиката и политическите системи е във възход и фундаменталният въпрос не е как да се намери по-добро представителство, което да отговаря на волята на хората, а как хората да могат да контролират по-добре своите представители. Отговорът може да бъде повече пряка демокрация, което означава, че правилният въпрос, който трябва да се зададе, е как да се постигне тя след последните негативни преживявания с френския референдум за Европейската конституция, с този в Холандия и предизвикателството на Брекзит.“

Тези и други данни могат да бъдат намерени в годишника на „Галъп интернешънъл“, който бе представен днес, 31 януари.

Източник: http://epicenter.bg