Всички важни и съдбовни неща в техния живот се случват през декември. Навръх Коледа. Историята им е история за живот по време на Война, живот по време на Мир и живот по време на Разделение.
През декември напускат страната, макар и по различно време и години.
През декември се срещат, през декември поемат тежкия път на миграцията и новия си живот.
През декември се ражда единственият им син- Данаил.
Той е българин от село, близо до град Кула- Извор махала.
Тя е родена в Казанлък. Полубългарка, полунемкиня. Сега имат общ дом в американския град Рочерстър, близо до Ню Йорк и американски паспорти. Голяма американска къща, с голям двор и много работа в него. Американски пенсии, глобални спомени и силна казанлъшка връзка.

И голяма българска носталгия.
Той е автор на стихотворение за Царската чешма в Казанлък, а тя е родена в Казанлък, на прага на една война. В семейство на казанлъчанка от известен богат род и немски инженер, работил 20 години във фабриката на братя Стайнови.
И двамата имат запазени „български емблеми“, с които не се разделят, докато са в Родината си.
77 годишната Хилдегард Нанков не се разделя с подарената й от казанлъшкия кмет Галина Стоянова сатенена роза- брошка, а 82 годишният Генчо Нанков - с изработения в Америка от майстор турчин синя бейзболна шапка с надпис

I love Bulgaria

Историята на Хилдегард и Генчо, семейство Нанков, е достойна за филм.
С уговорката, че е по преживяно и действителен случай. Истински. Филм по живота. Белязана е от куп житейски обрати, нелеки и трънливи пътища, но винаги споделени и загърнати с неотменимата нишка на любов към родината и опазването на традициите и българската същност. Две качества, които ги няма сега в новата българска имиграция, казва с болка един от българските имигранти с най- голям стаж- повече от 63 години.
Бъдни вечер е дата, която пък бележи живота на българо- германката Хилдегард.
На Бъдни вечер преди 77 години тя и семейството й баща германец и майка Стефанка Тенева Мирчева- родственица на Стайновия род, поемат с четирите си деца за Германия. По повелята на Хитлер.
„В света миришеше на война, и всички немски граждани трябваше да се приберат в родината“, спомня си от разказите за тази разделна Коледа днес госпожа Нанков, Хилде.
Така многодетното семейство завинаги напуска България. За да се върне отново Хилдегард тук след близо 60 години, за да открие гробовете на близките си и своите родственици.
Хилдегард е най- малкото, четвърто дете в семейството на Стефанка и германеца Хелмарт. Родена е през 1938 година. Преди нея са Емил, Кина и Милка.
Запазилата момичешката си духовитост, днес германката с български корени и случил се живот в Америка, е запазила искрената си почит към родината и любов към всичко, което й напомня България. Дори го няма онзи дяволски дразнещ акцент на почужбинчили се за няколко месеца дори българи, независимо, че е произнесла и първата си думичка "мама" на немски, под тътена на бомби.
Затова и с огромно вълнение приемат и подаръка ни: емоционален, български, мил.
С Генчо, обявен за кулак в България през 50-те години на отишлия си век, бивш войник от Американската армия, минал през две локални войни в Азия, и извървял пътя на имигранта здрав българин,ни срещна случайността на живота.
Онази случайност, която никога не е случайна.
Защото с историята на това семейство ни събра един забравен от Бога български град. И Ирена. От Видин. За да ни срещне неслучайно случайността тук, в навечерието на голям български празник- този на Независимостта. Кодът, който ги издаде бе неотменимата сатенена българска роза. На ревера на Хилде. Дар от кмета на Казанлък. И американската шапка, с българското признание I love Bulgaria, изработена от турчин в Америка.
И не случайно, разказът на семейство Нанков „ отлежа“ до поредния декември.
В навечерието на Бъдни вечер. На Коледа.
Може би защото и точно поради това, че всички важни неща в живота на тези уникални човеци се случват навръх Коледа. През декември .
Поредната ни среща в „/не/Видяно“.


PS. /И с благодарност към Иван, за търпението му./