Да кажеш: "Царят е гол!" не е достатъчно

По -скоро това, че Четвъртата власт вече не е Четвърта власт. За съжаление. А би трябвало да бъде. Днес разглеждаме Четвъртата власт като някакво поле, масово, защото имаме все още много добри журналисти. Масово поле, в което се канят депутати от ГЕРБ, от БСП, или се събират няколко депутати, които започват да се карат и от които никой нищо не разбира. Четвъртата власт е власт затова, защото тя може да бъде коректив на властта. Как се става коректив на властта? Като изнасяш информация, ти като журналист, като даваш информация. Правиш разследване. Това е Четвъртата власт. Тя не е циркова арена, където каниш един или друг политик да се надвикват. Защото в България това е основното, което се случва по големите национални медии. И човек нищо не разбира какво се случва. Просто вижда двама души, които се карат, или пък БСП си приказва едно, ГЕРБ друго и българският зрител, слушател много трудно може да разбере къде е истината. Затова журналистът трябва да има сила. Четвъртата власт трябва да има сила. А в момента не е така в България. Колкото до това дали съм минала от „другата страна“, не смятам. Опитах се да направя журналистиката Четвърта власт в Парламента. Защото там като депутат се занимавам също с разследвания, винаги съм била с леви разбирания. Но това не пречи да бъдеш обективен разследващ журналист. И смятам, че дори донякъде, бидейки депутат, имам късмета и предимството пред другите журналисти, защото разполагам с по- голям достъп, с имунитет. И това все пак ми дава някакво предимство в събирането на информация, достъпът до определени места, и има може би повече шанс да направя разследване. Това е предимство.

Това е процес. И ние го допуснахме. Смятам, че всеки от нас може да се бори. Аз лично вярвам, че във всеки от нас има някакви сили в малката клетчица, в която се намира, да покаже характер и да се бори. Но разбира се, това е много рисковано когато нямаш кой да те поддържа. Защото ние сме малка страна, с малки медии, с малки финансови възможности и разбирам защо един журналист си пази хляба. Разбирам и тази самоцензура донякъде, която си налага един журналист. Разбирам причините. Но, разбира се това не оправдава ситуацията. И цало чудо е че все още има много добри журналисти тук. Цяло чудо е, при тази ситуация в българия. Но си мисля, че и все още сме силни. Самият факт, че все още не са ни унищожили, въпреки всичко през тези години. Самият факт, че все още има медии, има гласове, които се чуват. Е, да, чуват се повече в по- малки медии, но го има това. А можеше и да го няма. И как успяват да ни унищожат? 2006 година бяхме на едно и също място по свобода на медиите с Франция. С Франция! Да, най- вероятно качеството не е било същото, но по свобода, в медиите, в израза, ние бяхме на едно място с Франция, на 34-то място в класацията на „ Репортери без граница“. Сега, през 2018 година сме на 111-то място. Сега не само, че сме на последно място в Европа по свобода на медиите, но и сме много по назад от много държави в Европа, които въобще не са в ЕС. Ние сме някъде в Африка, между Конго и Уганда и премиерът казва: „Как да няма свобода на медиите у нас, след като по телевизията чувам, че ме критикуват?“. Той смята, че това е свобода на медиите. Та той дори не разбира даже какво е свобода на медиите, какво е Четвърта власт? Та това е в разследването, в информацията! Това не е като да излезеш и да кажеш само: „Царят е гол!“ Това не е достатъчно.

Много обезсърчително е. Всеки, в това което прави, влага усилия сърце, му се иска да има някакъв резултат. Тъжно, обезсърчително.

Проблемът с Парламента е, че каквото и да кажеш, каквито и разследвания да направиш, каквито и документи да събереш и да ги дадеш в Прокуратурата, ДАНС, да се бориш комисия, която да разследва, както беше с водата в Хасково ... В България това се възприема като скандал. Три дни се говори и след това отшумява. А това не е скандал. Защото, ако гори къщата на твоя съсед, това не е скандал. Това е трагедия. Това е престъпление. Трябва да се разбере кой е, защото утре може и твоята къща да пламне. А в България това се възприема като скандал. Масовото възприятие. И затова след три дни всичко отминава. Е, не всичко, както „Кумгейт“, но отминават. Някои след три седмици. И в това е проблемът.

... боже, колко време е минало!

Вие можехте да отидете навсякъде по света, след онзи Десети ноември. Защо не го направихте? Защо Елена Йончева остана тук? Вие бяхте и все още сте емблема на българската журналистика ..

Не само един журналист е силен в средата, в която е израснал и на езика, на който говори. В България беше голям шанс да си журналист в последните 20 и малко повече години. Беше шанс действително. Казвам го напълно искрено, защото в България наистина имаше свобода. Защото един журналист може да отстои, можеше да отстои своята гледна точка, да се бори. Вярно, вътрешно политическите теми бяха малко по-сложни, но можеше. Всеки един. Аз се занимавах повече с външнополитически теми и пак имах пълна свобода. И при никое правителство по време на моята журналистическа работа, и десни, и леви, никой не ме е цензурирал, не ме е ограничавал. И в такава ситуация работехме повечето журналисти. Да, журналистиката е битка, защото ако не е битка, значи не е журналистика. Значи всичко ти е лесно. Журналистиката е битка, отстояване. И ние можехме да отстояваме. И това е голям късмет, голям шанс. Защото в Западна Европа журналистите си имат своите битки. Там си имат техните трудности. Но ние имахме много комфортна професионална среда в България.

А сега журналистиката се превърна в PR. И много хора не могат да различат пиарът от журналистиката. Това е страшно. Вижте какво става и във Факултета по журналистика. Повечето искат да учат PR, а не журналистика. А журналистиката е страшно интересно нещо, това е приключение. Това е невероятна авантюра, битка,. Аз не го разбирам PR-ът, професионалният PR. Той си има своите закони. Не казвам, че е по- лесно, но това е съвършено различна материя от журналистиката. PR-ът е по-скоро обслужване, а журналистиката е битка.

Слугинаж. Слугинаж, масов слугинаж, но въпреки всичко все още има журналистика. Което само по себе си е удивително. Защото са налице, има ги вече всички условия журналистиката в България вече да я няма.

Моята визия е да можем всички тези разговори да ги водим свободно. Да не се притесняваме, че утре на някой ще му бъде наложена цензура, ще бъде свален от ефир, може да си загуби работата, заради някакъв разговор. И не само този разговор. А и разследвания. Защото всяка власт, която дойде, без значение какъв е и кой е, дори БСП .. да дойде. Ако не утре, вдруги ден, тя ще дойде. Ако тя има този медиен комфорт, какъвто в момента има ГЕРБ, тежко й е на България,тежко е и на Левицата! Това е. Журналистиката е един основен регулатор. А в България масовата журналистика се превърна в сцена на скандали.

Да. Да се погледне в огледалото, както казаха и го попитаха в Лондон едни български студенти. Дали смее да се погледне в огледалото?

Майките са там. Ще изчакаме бащите да се събудят. А и социалните мрежи са един вид отдушник и може би част от социалната енергия отива там. Аз също търся отговор на този въпрос.