103 народни представители са внесли петиция за изучаване на тоталитаризма в часовете по история
Близо 240 000 български граждани са били проверени в Комисия по досиетата от 5 април 2007 г. досега, като за 10 411 граждани е обявена принадлежност, съобщи днес в Казанлък журналистката Екатерина Бончева, член на комисията.
От началото на първия мандат на комисията до момента читалнята е била посетена от над 13 000 граждани, а съхранените архивни дела са повече от 1.5 милиона, които разположени в линейна редица имат дължина 14 километра.
Официалното име на Комисията по досиетата е Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, създаден със специален закон като независим държавен орган в края на 2006 г. Комисията осъществява политиката на нашата държава за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

По инициатива на Инициативен комитет за отбелязване 25 години от началото на демократичните промени в община Казанлък, на Общобългарски комитет „Ген. Иван Вълков“и Съюз на репресираните „Памет“ на 21 март в Казанлък се проведе среща с изследователи на престъпленията на тоталитарния режим. Обществеността се срещна с Методи Андреев, депутат от ПП „ГЕРБ“ в 43 Народно събрание; журналистката Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата; Антон Тодоров, журналист, изследовател на тоталитарния режим; проф. Евелина Келбечева, историк, Американски университет в България; Момчил Методиев и Мария Дерменджиева от Института за изследване на близкото минало.

Методи Андреев обяви, че103 народни представители от ГЕРБ, РБ, БДЦ, ДПС са подкрепили петиция, чрез която се призовава за по-сериозното изучаване на тоталитарните режими през ХХ век в часовете по история. „През изминалите 25 години на преход в българската образователна система изучаването на тоталитарните режими през миналия век остана частично и непълно застъпено в учебните програми. Обществената необходимост от осветляването на тези периоди става все по-осезаема за младите българи. Недопустимо е мирогледът на хората, които ще управляват държавата утре, да бъде моделиран с невежество и заблуди за миналото”, се посочва в петицията. Според депутатите, основание за това искане е и фактът, че България е единствената страна от бившия социалистически лагер, в която близкото минало не се преподава на подрастващите. Инициаторите на петицията напомнят, че през 2009 г. българският парламент подкрепи решенията на Пражката декларация от 2008 г. „Европейската съвест и комунизмът”.
Петицията е връчена на новия министър на образованието с надеждата тази част от българската история да получи необходимата тежест в образователния процес в училище.
Момчил Маринов и Мария Дерменджиева представиха своята книга „Държавната сигурност – предимство по наследство; Професионални биографии на водещи офицери“. Направено въз основа на личните кадрови дела, в изследването на двамата автори са възстановени професионалните биографии на 47 от най-известните офицери от Държавна сигурност от целия период на нейното съществуване.