Те са от онези двойки, които ти връщат вярата в бъдещето на човешкия род. И на българския корен. Защото умеят ревниво и с много любов да го отглеждат и пазят. При това така, че да има и за останалите. Като ни подаряват по малки парченца от неговата красота, от самобитността на народа ни, които пък парченца правят възможна по един елегантно невидим начин общата ни българска посока.


Обикалят почти апостолски панаири и селски мегдани, събори и фестивали на народните занаяти, с една- единствена идея: пак през красотата и силата на корена, да ни върнат, да си върнем онова народностно съзнание и самочувствие, което пък освен корени, ще ни даде и крила. Да си повярваме и съхраним това, което дедите ни са завещали: изконно българска традиция. Традиция, оцеляваща вече 14-ти век.

Албена и Иван Стоянови. От Шумен. Срещаме се с тях на Третия фестивал на ореха в Голямо Дряново. Дошли тук, по покана на приятели- организатори на фестивала, които ги издирили и поканили. Специално, за да покажат красотата, която вече близо десетилетие събират и ревниво пазят в дома си. И още по-ревниво популяризират из цялата ни страна. И отвъд нея.



Албена и Иван са с професии, които нямат допир до „крастата им“, както наричат общата си страст по народните носии и всичко българско. Той е инженер, тя кулинар – сервитьор, който „никога не е работил по специалността си“.
Запалили се по издирването и съхраняването на български народни автентични носии преди около 10-тина години, когато за първи път Албена си харесала и спазарила от възрастна жена от Русенско – Невестина премяна. Същата премяна, която наскоро получи и първата награда на събора в Жеравна и радва окото и сърцето на посетителите на Фестивала на ореха преди дни.
Премяната, грабнала Албена от пръв поглед: по нея нямало нито един машинен бод, а цялата изпъстрена красота била дело на ръцете на трудолюбива, сръчна и търпелива българка- бабата на жената от Русенско, продала костюма.

Така се запалила Албена, Иван подкрепил начинанието и се започнало. Вече години наред те издирват, изкупват и съхраняват, като възстановяват и поправят традиционни български народни носии от различни етнографски области. Имат безценни находки и уникати. И красота на стотици години. Няколко десетки са вече костюмите, които семейството от Шумен пази и за които е закупило етнографска къща в Балкана, с голямата мечта и идея да я превърнат в етнографски музей на народната носия. Целта е колкото се може повече хора да се докоснат до красотата на българското и до невероятната фантазия, която е притежавала българката, везайки красивите си носии.




Паралелно с издирването и възстановяването на автентични народни носии от различните региони на страната, сръчните ръце на Албена не стоят мирно: изработва и мини варианти на носиите, под формата на различни кукли. Така се раждат разнообразни по размери и премени в различни носии мъжки и женски кукли, малки магнитчета с народни мъдрости или с миниатюрни варианти на костюми от различни краища на страната. За тези си творения Албена има дори майсторско свидетелство от Камарата на занаятите.

Превърнали сме тази наша красота в начин на живот и кауза, споделя Албена, която заедно с инженера Иван, обикаля страната, за да показва онова, което имаме от дедите си и неглижирано загърбили днес. В гонитбата по други важни и големи работи.
Ако българинът разбере колко различна и добра енергия има в костюмите на бабите ни, везани с любов и търпение от тях, няма да пропускаме моментите да се нагиздим с тях, категорична е Албена, застанала до импровизирания си щанд с кукли, в носия от Старозагорско. С типичните й шарки и украшения за глава, богата и пъстар като земята тук.

Други очи отваря за света подобна премяна, друг заряд дава на мислите, допълва ме кулинарката, докато загъва с любов малка битова кукла на момиче, гостенче на фестивала.
Разказва, че българите все по- често и все –усърдно посягат към куклите й, защото „ кръвта вода не става“. Всеки иска да има свое българско кътче у дома, а тези зад граница още повече: за там пътвуат голяма част от куклите и магнитчета на Албена и Иван.



Семейството от Шумен, което нареди за първи път в Голямо Дряново своя изложба, събрала част от автентичните народни носии, които грижливо събират и възстановява. За да останат дири за нас и след нас.
Апостолският им стремеж бе премиран от организаторите на фестивала на ореха със символичната, но безценна като стимул награда за съхраняване и опазване на българските традиции.

С надеждата, примерът на Албена и Иван Стоянови от Шумен да докосне колкото се може повече българи, търсещи опорни точки в опосканото ни откъм ценности безвремие.