Книга за политическите права на българските граждани, написана от казанлъчка ще е от утре по книжарниците в страната. Денят на появата на „Политическите права на българските граждани“ съвпада с деня на откриване на 44-я поред български парламенти клетвата на новоизбраните депутати и в седмицата, в която се чества Деня на Конституцията и на юриста – 16 април.
Монографията е своеобразна „предистория“ и история на политическите права на гражданите, тяхната същност и мястото им в конституционния статус на личността и е дело на доктора по Конститутционно право и бивш секретар по въпросите на Конституцията, в кабинета на президента Росен Плевнелиев, казанлъчанката Наталия Киселова.
Киселова е възпитаничка на Хуманитарната гимназия в казанълк. Завършила е право в СУ „Климен Охридски“, където в момента преподава, има и две специализации в Москва и Кеймбридж.
Книгата, която е първа за Наталия Киселова, предлага и система на основните политически права на гражданите, установени в Конституцията на Република България – право на политическо мнение, право на участие в допитвания до народа, избирателно право, право на мирни събрания и право на политическо сдружаване. Подлага се на анализ и критика действащото законодателство и се предлагат промени de lege ferenda за неговото усъвършенстване. Книгата е предназначена както за юристи, политолози и журналисти, така и за всеки гражданин, изкушен от политиката.
По ценното издание докторът по конституционно право Наталия Киселова е работила 14 месаца, а повече от 2 годиин е отнело събирането на материала за нея.
„Политическите права на българските граждани“ е дело на издателство Сиела.
Внавечерието на появата на книгата си, специално за читателите на zakazanlak.bg д-р Наталия Киселова сподели:
Спазването на правилата в политическата дейност ще върне у гражданите вярата, че на изборите наистина има избор.
Наталия, случайно съвпадение или не е, е излизането на монографията „Политически права на българските граждани“в един толкова важен за страната ни ден? Полагат клетва новите ни законотворци, а преди броени дни юристите в България имаха професионален празник. И колко време ти отне писането на книгата?
От няколко години работя по темата за правата на българските граждани. Събирах материали повече от две години, направих две кратки специализации в Москва и в Кеймбридж. И писах повече от година. Но тъй като правната уредба на политическите права е динамична, то имах късмет, че два месеца нямаше парламентарна дейност и успях да сложа точка.
Работата ми през последните десет години в различни държавни институции също спомогна за формулиране на отделни тези – за ролята на партиите и за тяхното финансиране, за това в какво се изразява т.нар. „злоупотреба с демокрацията“, за отдръпването на обикновените хора от политиката, за значението на медиите в днешната политика.
Какво е скритото послание на книгата ти?
Демокрацията е процес, а не моментно състояние. Затова тайно, и може би, наивно се надявам, че тези почти три десетилетия не са изживени напразно от нас. Защото изборът за мнозина наши сънародници, за съжаление, е сведен до техните мисли и тревоги за всекидневно оцеляване. Политиката за тях не е толкова важна; част от тях са готови да продадат гласа си. В действителност решението на всеки от нас за участие или неучастие в изборите и за кого конкретно да гласуваме, предопределя бъдещето на българските общество и държава.
Кой непременно трябва да я прочете?
Книгата не е само за юристи и политолози, тя е и за всеки, изкушен от политиката или желаещ да научи повече за предисторията, историята, развитието и съвременното състояние на политическите права на българските граждани. Предлагам система на основните политически права на гражданите, установени в Конституцията на Република България – право на политическо мнение, право на участие в допитвания до народа, избирателно право, право на мирни събрания и право на политическо сдружаване. Подлагам на анализ и критика действащото българско законодателство и предлагам промени „de lege ferenda“, за неговото усъвършенстване.
За какво ти се искаше да разкажеш в нея, но не успя?
Много ми се искаше да бъда по-критична към онези измамници, които злоупотребяват с доверието на българските граждани. Отделен анализ е необходим и за „партиите-медии“ и „партиите-двойници“. Вярвам, че моралът, правото и политиката са съвместими. Спазването на правилата в политическата дейност ще върне у гражданите вярата, че на изборите наистина има избор.
Защо и за жените в политиката?
В книгата си правя исторически преглед на борбата за всеобщо избирателно право и поставям акцент върху усилията на жените в тази борба. Представям малко известни факти за жени, които наравно с мъжете, се борят за общо и равно избирателно право. Жените играят важна роля в преломните обществените процеси, които изживяват страните в Западна Европа (Великобритания, Франция, Германия) и в Северна Америка от ХVІІІ век насам. След Освобождението в Третата българска държава има подобни движения. Днес в християнския свят мъжете и жените са равни в правата и в задълженията си.
Проблемът днес има ново измерение – мястото на жената в обществения и в политическия живот в ислямския свят.
Каква трябва да бъде успешната в политиката българка?
Българката може да бъде успешна в политиката, както и в другите сфери на живота – образование, наука, култура, социални дейности и здравеопазване. Тя знае, може, организирана е, трудолюбива е. Българската жена изнася най-тежките моменти в прословутия ни преход. Няма време да се оплаква и търси начини за по-добър живот за семейството и близките си. Заеманите длъжности от жени е пример за успех – отново имаме вече трета жена вицепрезидент на Републиката, имаме жени – вицепремиери, министри, депутати.
Родила ли се е вече най-успешната жена или още й бабуваме?
Може би най-влиятелната и успешна жена в света и в Европа е канцлерката Меркел. Може би се е родила и българката, която да постигне влияние и успех по нашите географски ширини. Но те не са резултат само от дейността на една жена или един мъж. Те са резултат от усилията на доста повече хора.
За колко жени общо разказваш в книгата?
Може би са десет. Бих искала да откроя някои от тях.
Първият труд, в който политическите права на жените са поставени като проблем на правата на човека, е „Защита на правата на жените“ (1792 г.) с автор англичанката Мери Уолстънкрафт. „Защитата“ е първият отговор на „Размишленията“ на Едмънд Бърк, по повод Френската революция и изпреварва с година една от най-популярните книги в тази област „Правата на човека“ на Томас Пейн.
Писателката от френски произход Олимпия де Гуж създава през септември 1791 г. „Декларация за правата на жената и гражданката“. Тя е и първата личност, която формулира цялостно човешките и граждански права. Аргументът е, че „Жената има правото да участва в революцията. По същия начин тя трябва да притежава правото, да се изправи и говори пред всички“. Документът, като съдържание, е тясно свързан със създадената през лятото на 1789 г. „Декларация за правата на човека и гражданина“. Революционният елемент, който е внесен, е категоричното изтъкване на жената в текста на документа. Де Гуж прецизира всички понятия, като замества думите „човек“ или „мъж“ с „жена и мъж“ и до всеки „гражданин“ поставя една „гражданка“. Госпожа де Гуж заплаща с живота си за тези свои „недопустими“ за времето си идеи – изпратена е на ешафода.
Женското движение в САЩ е сродено с антиробското движение (аболиционизъм), в което се включват необичайно голям брой жени.
В ранната немска социалдемокрация има силно пролетарско женско движение, чийто организатор е Клара (Айснер) Цеткин. Под нейно влияние, социалдемократите включват в програмата си женското избирателно право, защото жените трябва да разполагат със същите политически права като мъжете. Тя е инициатор денят 8 март да бъде обявен за ден за борбата за правата на жените и за солидарност с тях.
Основна инициаторка за поставяне на въпроса за правата на жените при действието на Търновската конституция е председателката на Българския женски съюз Димитрана Иванова. През 1919 г. тя издава брошурата „Време ли е да се дадат изборни права на българката“. През 1924 г. излиза нейното изследване „Нашите искания пред Народното събрание“. Доводите за отхвърляне на исканията са следните: българката, в битността си на работничка, ако има право да гласува, ще се повлияе от другите работници, които са предимно леви. Друг важен проблем, за който работи Димитрана Иванова, е правото на жените - юристки да упражняват своята професия като адвокатки и съдийки. След дълга борба тя е една от първите българки, на които е призната юридическа правоспособност.
От 1944 г. лицата от двата пола се ползват с равни права в политическия живот на България. Всеобщността на основните политически права за всички български граждани се установява с Наредбата-закон за изравняване правата на лицата от двата пола.
Какво ще научат читателите от „ Политическите права на българските граждани?
Работих върху текста с надеждата, че давам своя принос за едно съдържателно и систематично представяне на политическите права, в контекста на Конституцията на Република България. Чрез познаване на политическите си права българските граждани ще формират уважение към правата и свободите на другите, към демократичния и правов ред в българската държава, ще избират рационално, ще се борят за своите интереси чрез политическо представителство, ще решават колективно общите проблеми, ще придобият политически имунитет срещу политически фокусници. Демокрацията ни има нужда отново да се политизира и да се демократизира.
Деляна Бобева
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!