146 години от гибелта на Апостола на Свободата

На 19 февруари Казанлък ще отбележи 146 години от гибелта на Апостола на Свободата Васил Иванов Кунчев - Левски.

По случай годишнината, на този ден Община Казанлък организира поредица от събития, които ще започнат в 10.00 часа с отслужване на панихида в негова памет в храм „Свeта Троица“. В 10.30 часа ще бъдат поднесени цветя пред паметната плоча, поставена на сградата на някогашния хан на баба Гана, приютявала Левски при идването му в Казанлък. Шествие ще поеме по централния булевард „23 пехотен Шипченски полк” от паметната плоча до бюст-паметника на Васил Левски, разположен в едноименния квартал на града. Тук от 11.00 часа започва тържествената церемония по отбелязване на годишнината от обесването на Апостола на българската Свобода. Ще има поклонение пред паметника, слово за историческата значимост на делото и личността на Дякона и рецитал, изпълнен от младежи, живеещи в Защитеното жилище в ж.к. „Изток”.

Читалищата в населените места в общината също ще отбележат 146-ата годишнина от обесването на Левски. На 18 февруари патриотична програма ще изнесе НЧ „Любен Каравелов-1921” в с. Бузовград. На 19 февруари с рецитали и слова ще почетат паметта на националния герой НЧ „Пробуда - 1920”- с. Копринка, НЧ „Отец Паисий - 1905” - с. Горно Черковище, НЧ „Светлина – 1861‘‘ - град Шипка, НЧ „Зора - 1902” - с. Голямо Дряново, НЧ "Освобождение – 1884" - с. Шейново, НЧ „Звезда – 1918” - с. Хаджи Димитрово.

Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. Предполага се, че причината за неговото конкретно залавяне е предателство от съмишленик. Десетилетия след Освобождението от османско владичество се спори за името на предполагаемия предател – свещеноиконом Кръстю Никифоров, съучредител на комитета в Ловеч, или Марин Поплуканов, председател на комитета. През 1925 г. историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно свещеноиконом Кръстю Никифоров става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Васил Левски. Според други проучвания конкретно предателство няма.

Според Благой Емануилов, който наскоро представи в Казанлък книгата си „Тайни и загадки около залавянето на Васил Левски”, Дяконът е бил следен непрекъснато от турските тайни служби още от първото му влизане в българско през декември 1868 година. Бившият следовател, позовавайки се на документи и цитирайки исторически личности, прави редица изводи, свързани с българската национална революция, отношението към нея на Великите сили и мястото на тайните служби. Въз основа на тях той счита, че залавянето на Васил Левски е заплетено в мъгла, но не е плод на предателство, а на конспиративна дейност от страна на тайните служби.

След залавянето му Левски е предаден на Софийската извънредна следствена комисия.

Съдът не издава една обща присъда, а в нарушение на установените процедури издава присъдите в течение на отделните заседания. Издадени са общо 15 присъди, от които две смъртни – на Димитър Общи и на Васил Левски. Шестдесет от подсъдимите са осъдени на затвор и заточение. Присъдата на Левски – смърт чрез обесване, е последната присъда – под № 15, издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г. Процесът завършва като комисията иззема функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.

На 6/18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, близо до мястото, където е издигнат негов паметник.