
През 1890 г. в Лондон е подредена първата изложба с детски рисунки. Детската рисунка е така важна за общуването на децата със света и на нас възрастните един с друг, защото в нея се отразява не онова, което децата виждат, а това, което същностно вълнува сърцето и ума им. Заобикалящата действителност провокира малките художници да рисуват, но не обектите в нея, а емоции, чувства, тревоги.
Настоящата изложба е повод да се обърнем към чистото, непринудено и освободено от предразсъдъците на действителността възприятие. Възприятие, което преобразява с молив, цвят и четка, досущ като в пристъпна само за детското въображение вълшебна гора, собственото ни объркано ни ежедневие. За да ни покаже, че то е не съвсем такова, каквото изглежда. Че то е и радостно и смислено, много повече, отколкото самите ние сме способни да понесем.
Fybkuy преди 2 години
Fybkuy преди 2 години