За четвърти път в Алеята: Пораснах с „Арсенал“

„Пораснах с „Арсенал“. Първа, втора, трета смяна от сутринта на единия ден до сутринта на другия ден, осъмвал съм в завода, защото съм дал дума, че това, което правя, ще стане в срок... Остарях, поправям се – пораснах с „Арсенал“, така напълно откровено, с тънка шега и лека усмивка разказва за своя арсеналски път Ангелин Димитров Деков. Предупредил ме е – никак не обича да е „под светлините на прожектора“, но няма как и сега да се размине с представянето – за четвърти път е в Алеята на славата, а това не се случва никак често.

Първият път бил в т.нар. Алея на славата, сложена в кавички, защото тя представлявала един коридор на цех „Автоматични роторни линии“ в Завод 2. Годината е 1981-1982-а, когато Ангелин Деков с група руски специалисти започват пуска на първите роторни линии в „Арсенал“. Работата е нова, трудна, но интересна. Всичко приключва в срок и по план. И напълно заслужено, Ангелин получава признание за постигнатите успехи. Той още си пази портрета в своята първа „Алея на славата“, тогава „Наша гордост“.

Снимката била залепена на един фазер и подредена в коридора на цеха,

но пък и до днес му навява мили спомени за първите арсеналски години.

Ангелин Деков е от павелбанското село Габарево. Завършва „Промишлена електроника“ в престижния техникум „Ген. Владимир Заимов“ в Сопот. Още преди да влезе в казармата, работи един месец в „Арсенал“. Започнал като електротехник в леярната. Никога няма да забрави онзи едър мъж, който слязъл от крана и само очите му светели. Такава била работата там – тежка, прашна, но хората били весели и си я вършели с голяма отговорност. Като войник бил във войските за противовъздушна отбрана. Уволнил се след двете задължителни години и от 13 ноември 1978 година започнал в „Арсенал“. Първо бил в Завод 1 като ОТК. От 27 април 1980 година започнал в „АРЛ“ на Завод 2, където за първи път станал отличник на труда, едва на 26 години.

От 1983 година под ръководството на Димитър Асенов, ОТК в Завод 2, завършил курс по програмиране на машини с цифрово-програмно управление. Благодарение на наученото тогава, на опита и на закодираните от страна на бащиния му род техничарски заложби, станал програмист. От 1990 година работи като NC-програмист в Завод 2 на „Арсенал“.

Второто му появяване в Алеята на трудовата слава, вече истинската алея, а не в коридора на „АРЛ“, било през 2005 г. Заради едно изделие за Завод 5, което трябвало да стане в спешен порядък. „Справихме се добре, за много кратко време“, спомня си Ангелин Деков.

От този момент най-ценното за него остава подаръкът, връчен му лично от инж. Николай Ибушев

Часовник от реномираната марка CASIO, но не заради предмета и неговата стойност, а заради надписа на верижката – „127 години АРСЕНАЛ“.
Следващото признание за арсеналеца идва през 2015 година. Предлага го за Алеята на първенците тогавашният директор на Завод 2 Билян Тошков. Ето че не минава много време и Ангелин Димитров Деков отново е сред отличниците на труда. За четвърти път, през 2021 година. За своята максима в работата той е категоричен: „Човек трябва винаги да е на ниво, винаги да дава най-доброто при изпълнението на всяка задача. Не толерирам на работното място хора, които не спазват трудовата и технологичната дисциплина“.
Освен че буквално от ученическата скамейка идва в „Арсенал“, Ангелин споделя, че с предприятието е свързана майка му Керка Декова, която е работила в Завод 2, цех 130. С арсеналското ежедневие е закърмена и неговата дъщеря Кристина. Като дете тя посещавала Детска градина „Буратино“ на територията на предприятието, а днес е началник-цех „Хромажен“ на Завод 1. За любимата си внучка Ивет не знае как ще се развият нещата, но и тя има „арсеналски стаж“ – също е възпитаник на заводската детска градина. Днес момиченцето е във втори клас и дядо ѝ най обича дя я води по забележителни кътчета на България. Пътешествията на двамата са още по-интересни, защото пътуват с влак, а местата са свързани с национални герои и важни исторически събития.

„Арсенал“ е фирма, която е знак, символ за Казанлък и региона

Всяко казанлъшко семейство е свързано със завода и е оставило своята следа в неговото развитие“, убеден е Ангелин Деков. При него, например, цялото му семейство работи в предприятието, а той вече 43 години върви в своя житейски път с „Арсенал“. А, да, досеща се отличникът от Алеята на славата, преди 14 години му предложили да се кандидатира за кмет на родното Габарево. Имал големи шансове да спечели изборите, но, както е редно, уведомил за намеренията си директора инж. Станил Станилов, с когото често работили по различни задачи. „А той направо дойде и ме отказа от тази идея“, спомня си Ангелин Деков. Така мимолетните кметски намерения на арсеналеца отминали, а той продължил всеки Божи ден да изминава пътя до „Арсенал“, където го очаква работата, която винаги му е интересна.

Иначе, е член на КТ „Подкрепа“ в „Арсенал“ от основаването на синдиката през 1990 година и му остава верен до днес. Вече няколко мандата е председател на синдикалната структура в Завод 2. Като човек – прагматик, както определя себе си, няма никакво време за хоби. Обича лова, но все отлага да излезе с дружинката.

„Живея в Габарево, тук ми е спокойно, уютно“,

споделя в края на нашата среща Ангелин. Но и извън заводския портал почти не го оставят на мира приятели, познати, съседи – търсят го непрекъснато да свърши нещо, защото се знае, че никоя работа не му се опира. И за да не бъде всичко толкова делнично прозаично, накрая си признава. Малкото удоволствие, което понякога си доставя, е една малка „Загорка“ в чаша тънкостенна. Като препратка към една прекрасна българска песен...