Ветеранът Митьо Ангелов на 90

„Като кажеш Митьо Ангелов, това беше човекът. Човекът, който имаше уважението на всички. Строг, но справедлив. Думата му си тежеше на мястото“, - казва Живка Шопова. Тя е в „Арсенал“ от 1984 година и известно време е била в склада на заводския транспортен отдел, тогава известен като Гаража. Точно там има възможността да работи заедно с Митьо Ангелов и да запази прекрасни спомени за един достоен човек.

Колко хора днес доживяват по такава почтена възраст, а той сякаш си е все същият?!С изправена стойка, с достолепно побеляла коса, усмихнат. Роден е в старозагорското село Опан през 1931 година. В прилежно съхраняваната му трудова книжка, сякаш току-що излязла от печатницата, е записан първият работен ден – 1 април 1949 година във Всестранна кооперация „Спасение“като работник – шивач. Последователно трудовият му път преминава през Общинския народен съвет на Опан, през ТКЗС „Ленин“ в родното му село. По това време е членувал и в Доброволния отряд на трудещите се. Идват обаче времена, когато хората започват да се преселват в градовете, които предлагат много повече възможности. Така, през 1968 година, цялото семейство на Митьо Ангелов, който има още един брат и една сестра, се преселва в Казанлък. Изборът не е случаен. „В „Арсенал“ работата е много, търсят се кадри. А директор на предприятието по това време, тогава ОПП „Фридрих Енгелс“, е Тончо Чакъров, който по-късно дълги години заема поста министър на машиностроенето на България. Тончо Чакъров и Митьо Ангелов са първи братовчеди и връстници – дели ги само една година разлика във възрастта.Така от равното поле на Тракия Митьо Ангелов заживява нов живот в Подбалкана. Започва като шофьор в заводския гараж, после е инструктор-шофьор. До промените през 1989 година е и партиен секретар на отдела, където работи. Остава в „Арсенал“ все на същото място до 1991 година, когато се пенсионира.

- спомня си още Живка Шопова. - Всяка сутрин на плаца правеше проверка на хората, на машините и автомобилите, държеше много на реда и дисциплината. И всички – шофьори, монтьори, механици, го уважаваха. Когато дойде време да се пенсионира, му организирахме вълнуващо тържество“. А настоящият ръководител-направление „Транспорт“ в „Арсенал“ инж. Пламен Духтев пази спомени от времето, когато неговият баща Милчо Духтев, целият живот на когото е преминал в заводския транспорт, е работил заедно с Митьо Ангелов. „Добър, разбран човек, кротък и усмихнат“, такъв е образът на арсеналския ветеран в паметта на настоящия началник на транспортното направление.

За своя трудов принос Митьо Ангелов два пъти е награждаван с високи отличия. Още през 1952 година е удостоен с „Народен орден на труда“ – сребърен, а през 1986-а става носител на „Народен орден на труда“ – златен.

„Често говори за онова време, - споделя неговата дъщеря Антоанета Ангелова, също дългогодишен арсеналски кадър. - Разказва ми за организацията на работа, за пътните листове, още кара мазут по обектите... Повече от 23 години е бил отдаден на гаража и това е оставило незаличими спомени в него“.

За фамилията на Митьо Ангелов може без колебание да се каже, че е арсеналска. Той, неговият брат и сестра му са работили в завода. Сега дъщеря му Антоанета, която е в 0/710, и зет му Тихомир Изворов – началник-смяна в 1/240, са арсеналци. От школата на „Арсенал“ опит и знания е черпили внукът му Красимир. Може пътят и на внучката Светла да премине през заводския портал, но тя все още е ученичка – възпитаничка е на Художествената гимназия в Казанлък. Една задружна фамилия, изградена върху обичта, взаимната подкрепа и уважението.

На прага на своите 90 Митьо Ангелов отново се връща там, където са минали едни от най-пълноценните му житейски и трудови години. В гаража, с хората и машините. Защото паметта има тази необикновена способност – да връща времето назад, за да преживяваме отново щастливите си мигове.

- Със съпругата си Станка и внуците Светла и Красимир

- С Тончо Чакъров и Демир Ташев на сватбата на дъщеря му Антоанета

- С колегите

- Ордените

- С любимия арсеналски вестник

- На сватбата на Антоанета с Тончо Чакъров и с чичо си Стойчо Тонев, който го е отгледал като роден син, след като рано е останал без баща