Инж. Нели Станева е единственият патентен специалист в „Арсенал“. Тя е организатор и съхранител на голяма част от нематериалния дълготраен актив на предприятието.
Родена в Карлово, Нели Станева завършва гимназията за чужди езици „Ромен Ролан“ в Стара Загора с френски. По професия е инженер-химик, придобила специалността във Висшия химико-технологичен институт „Асен Златаров“ в Бургас през 1989 г. Още по време на обучението си в института получава допълнителна квалификация „Патентно дело“ и преводач на техническа литература с френски. По-късно, през 2008 г., се дипломира в Югозападния университет в Благоевград с втора специалност „Публична администрация“.
„Агротехника“ в Карлово е първото предприятие, в което започва работа след института и веднага е назначена като ръководител на отдел „Изобретения и рационализации“. От тук нататък се отваря пътя ѝ все в тази насока. Работа, която я увлича и ѝ доставя удоволствие.
Като патентен специалист пак в отдел „Изобретения и рационализации“ във ВМЗ – Сопот започва през 1994 г. Три години по-късно вече е началник отдел „Интелектуална собственост“. Това става точно в момент, в който цялата страна е обхваната от социално-икономическа криза, отразила се сериозно и в предприятието в Сопот. Инж. Станева търси друго поприще за развиване на способностите си и го намира в Община Карлово – Дирекция „Евроинтеграция и регионално развитие“.
Назначена като директор, започва работа по европейски програми, свързани с енергийната ефективност. Споделя, че по време на обучението си и при обмяната на опит е имала възможност да пътува много в чужбина и да обогати знанията си, да получи информация, която да трансформира за нашите условия и да приложи в последствие на практика. Запознава се с колеги от различни държави, работещи по подобни проекти, а откритият ѝ и дружелюбен характер я сприятелява с хора, с които поддържа контакти и до днес. Показва ми снимки от много държави и те я връщат към далечни краища – освен в Европа и на изток. Ама съвсем на изток – в Япония. В Нагоя са били на обучение цял месец във връзка с регионалното развитие. И макар, че е минало доста време оттогава, запазила е ярки спомени. Питам я за тази далечна екзотична страна, да разкаже нещо интересно, извън служебните ангажименти. Получих много неочакван отговор. Бих казала дори изненадващ. „Япония не е тази Япония, за която сме си изградили представа. Може би не съм попаднала на подходящото място. Очаквах друго да видя. Японците са особени хора и битът им е също особен…Там всяко местенце площ се оползотворява по най-ефективния начин. За разхищение и дума не може да става.“
Най-силно впечатление у нея е оставило едно емблематично място в Страната на изгряващото слънце –
Мемориалът Парк на мира в Хирошима,
построен в памет на загиналите след ядрената бомба от август 1945 г. Разказва за използвани всякакъв вид технически средства за въздействие върху посетителите, които рисуват покъртителната картина от последствията, сполетели 350 хилядния град тогава. Експозиция от материали, снимки и дори документален филм изобразяват пожари, експлозии и пострадали от радиацията…Нели споделя какъв кошмарен ефект е предизвикал у нея тази преразказана действителност.
В Япония българката преживява още торнадо и земетресение. А като подарък от там си тръгва с диск, запечатал моменти от посещението в страната плюс… интересен психопортрет, изграден върху реакциите на всеки в различни ситуации
Всяка държава, в която е пребивавала е оставила по някой незабравим отпечатък в съзнанието ѝ. Като в Северозападна Франция, област Британия. Силно впечатление ѝ оставя начина, по който там се оползотворяват всички източници на енергия. Била е още в Кадис, Испания, Аалборг, Дания и др.
Разбира се, от първостепенно значение е натрупания опит и знания в областта на енергийната ефективност. Резултат от това са санираните по неин проект сгради – 4 в Карлово и 6 в Панагюрище. Има и снимков доказателствен материал. Показва ми някои от тях и наистина изглеждат впечатляващи. Виждам и снимки, на които тя прави презентации и ми прави впечатление – изглежда уверена, задълбочена, дипломатична. Самата тя се чувства горда от постигнатото.
Съдбата, обаче, не е съвсем благосклонна към нея. През 2012 г. я поставя пред трудни изпитания, с които трябва да се справи. Първата ѝ мисъл е да се откъсне от мястото, с което я свързват спомени.
Намира спасение в „Арсенал“.
И тук попада в тежки за страната и в частност за фирмата моменти. Но е решена да продължи. Макар заповедта ѝ за назначение да носи фаталния № 13 от 1 март, 2013 г., това не я разколебава – „не е фаталист и счита себе си за човек, здраво стъпил на земята“. Впуска се стремглаво в работата заедно с Теменужка Попова – дългогодишен патентен специалист във фирмата. И тук съдбата не я е пощадила. Само след осем месеца съвместна работа, остава сама на тази отговорна длъжност.
И с това успява да се справи. Помагат ѝ темперамента и стремежа да намери отново себе си. Открива го в коренната промяна в живота си. Обича Балкана и не пропуска възможност да се включи в планински преходи. Уикенд екскурзиите ѝ носят наслада. Последно е била на Априлци, а ми показва и няколко снимки от Рилските езера, като не пропуска да добави колко я е запленила природата около тях. Обича и морето и е щастлива, когато сутрин излиза за кратка разходка, да погледа загадъчния изгрев на слънцето над красивото ни Черноморие.
За няколко години успява да преобрази дома си в Карлово. А като се прибере там я очаква цяла градина с цветя, за които сама с удоволствие се грижи и я посрещат три красиви любвеобилни котки.
„Нямам спирка – казва сама за себе си Нели Станева. – Трябва винаги да бъда някъде и да правя нещо.“
Динамика.
С това е пълен животът ѝ от сутрин до вечер. И тя така си го харесва. Намира време и за спорт, който да поддържа и тялото, и духът ѝ.
Нели е щастлива, че има в живото си двама мъже – близнаците Петър и Станимир. Вече 30-годишни, завършили УНСС и останали да работят в столицата. Прибират се в Карлово при нея не само на празници, но и винаги, когато имат тази възможност. „Не е толкова често, но ги разбирам – те са млади и си имат свой живот“ – Щастие и тъга се борят в майчината душа… Усеща се и по говора, и по преглътнатите сълзи. „Това е животът и всеки трябва да се справя с него по своему“.
Надеждите ѝ са свързани вече с други предстоящи моменти. С нетърпение очаква синовете да ѝ доведат снахи и…,разбира се - наследници. Къде по-голямо щастие от това?!
Приятен събеседник е Нели и може много да разказва – и за работата си, и за приятелите си, и за пътешествията, и за цветя и животинки… Наистина –както сама казва тя – „няма спирка“. А я чакат куп папки, справки, документи. Притесняват ме тези камари задължения и се извинявам за отнетото време, макар да ми беше приятно и да ми се искаше още да си поговорим.
„Няма страшно – ще се оправя с всичко“ – казва ми тя на излизане.
И вярвам. Сигурна съм. Защото самата тя знае – в шкафа и на бюрото ѝ е бъдещето на цял „Арсенал“.