Инж. Георги Карастоянов е ръководител на отдел „Енергетичен“ в Завод 2 на „Арсенал“. Съвсем отскоро. От 10-и март. Когато се срещаме, още не знам това. В Алеята на фирмената слава той е записан все още като заместник-ръководител, пълната отговорност за електричарите на Завод 2 му е съвсем нова. Но не и работата като такава. По същество тя не се е променила.

Инж. Карастоянов се връща в „Арсенал“ през 2016-а. След дълги и любопитни професионални пътешествия у нас и в Европа. Казвам „завръща се“, защото и той, както много други местни специалисти, прохожда в кариерата в казанлъшката оръжейница. Не са много българите днес, които имат щастието да градят професионализъм по правилата с израстване в една единствена работа, занимавайки се само с това, за което са учили. Цял живот. С диплома от Техническия университет в Русе по специалността „Електроенергетика и електрообзавеждане“ Георги Карастоянов е един такъв щастливец.

В личните си архиви Карастоянов пази в хиляди файлове със снимки репортажите на своя живот от сърцето на Европа. Малко са местата, където не е бил. За петте години работа по изграждането на АЕЦ „Моховце“ в Словакия Георги е пропътувал по европейските шосета хиляди километри. Централата между градовете Нитра и Левице е само на час път от Виена. А точно Виена е градът, който Георги харесва най-много. В Словакия го праща професията му. Строителството на Трети и Четвърти блок на словашката АЕЦ е мащабен проект. Продължава с години. За инженер със специалност „Електроенергетика и елекрообзавеждане“ точно това е мястото, където да разгърне себе си. Карастоянов работи и на други огромни по мащабите си обекти в енергетиката, когато е част от инженерния екип на голямата строително-монтажа фирма „Енемона“ АД - Козлодуй. Георги работи там в най-силните ѝ години, докато още никой не подозира, че през 2017-а ще бъде обявена в несъстоятелност. Инж. Карастоянов трупа опит на национални обекти. Като площадките на Мариците. Работи при рехабилитацията на топлоелектроцентралите в Маришкия басейн. С този безценен професионален стаж преди почти 5 години инж. Карастоянов сменя житейската посока. Връща се в родния край. В Мъглиж.

И в родната фирма „Арсенал“

Минава по стандартната процедура. Документи за работа – интервю – назначение. Не е трудно ръководството на Завод 2 да му се довери. С това CV наистина не е трудно. Когато в средата на 90-те години на 20-и век Георги напуска оръжейницата, годините са други. Фирмата изживява икономическата криза преди голямата приватизация в България. По-добрата перспектива за млад електроинженер тогава е БТК. По това време Българската телекомуникационна компания, все още държавна, е в силата си. Аналоговите централи работят на макс, прокарват се трасета и кабели за нови абонати, има много и големи екипи по поддръжката. Заплащането е повече от добро.

Изборът БТК не е труден, той е логичен

Но и тези времена минават. Не минава обаче „тръпката“ към професията. Заниманията с техника за Георги са любопитни от съвсем рано. Не е имал колебания какъв път да поеме, когато решава да отиде ученик в казанлъшкия Механотехникум. По това време техническото училище е трудно достъпно, само за отличници. Подготвят се перфектни кадри за машиностроенето и впоследствие – средни специалисти по електротехника. Инж. Карастоянов недоумява днешния „интерес“ на момчетата към електроспециалностите, този изцяло мъжки занаят. Навремето в Техникума има три електропаралелки, сега такава, тясно специализирана, изобщо няма. Абсурдно е, че младите хора нямат интерес към тази професия, която, всъщност, никога няма да отмре. Защото всяка машина работи с ток. Факт е обаче, че не е лесно намирането на качествени електричари, показва опитът на Карастоянов. За да постъпиш като електротехник където и да е, в това число и в „Арсенал“, са нужни две неща – документ за квалификация и опит. Разбира се, няма как да искаме 20-годишен човек да има 20-годишен стаж по специалността, обяснява инж. Карастоянов. Но признава, че „някакъв“ опит за почване на работа не е достатъчен. Искат се знания и конкретни умения. Защото работата с ток е трудна и опасна. Най-важният съвет, който може да се даде на човек, работещ с електричество, е да не бърза! И да работи спокойно.

Електричарят не бива да бърза!

„По-добре не прави нищо, отколкото да сбъркаш!“, е съветът на инженера-ръководител не само към хората, с които работи, но и към всеки, който тръгва да прави нещо, свързано с ток. Когато не знаеш, по-добре спри! С изстрадана в опита ирония инж. Карастоянов припомня: “Токът е опасен. Не се вижда, нито чува, но… много боли и човешкият живот не се връща обратно!“. И още: “Когато се бърза, нещата винаги се претупват“. В конкретната работа, за която ръководителят на ОЕ в Завод 2 отговаря, понякога обаче се налага да се бърза. Авариите, които момчетата, за които методически инж. Карастоянов е ангажиран, възникват, разбира се, внезапно. Чисто организационно и административно техниците са на подчинение на своите преки ръководители по цеховете. Но какво точно и как ще бъде отремонтирано, както и с какви точно електроматериали и резервни части, не може да се реши без тежката дума на инж. Карастоянов. Той осигурява и доставките в материалната част.

За повечето арсеналци Завод 2 е пословичен със своите роторни машини. Легенди се носят за трудното усвояване на това производство преди няколко десетилетия. Георги „се запознава“ с тях още навремето при първата си работа в „Арсенал“ веднага след дипломирането. Който и сега работи там, също добре знае, че това не са прости машини. На въпроса, сложни ли са нещата в АРЛ-а, Карастоянов с лека усмивка потвърждава: “Може да се каже…!“.


Като всеки инженер, Карастоянов е пестелив с думите

Справянето с критичните ситуации в неговата работа не изисква много приказки. Изисква компетентни и навременни действия. Най-сложното при възникване на технически проблеми е отстраняването им да става така, че да не страда производството. Това си е чист нонсенс. Няма как и да се отстраняват аварии, и производството по машините да не спира. Затова нещата и в тая работа не са нито лесни, нито прости. Като всяка работа за специалисти. Като инж. Карастоянов. Макар той да се шегува, че работи нещо като „човекът-отдел“. И е сам в този отдел, и в същото време не е. Свързващата роля на неговата професионална позиция налага постоянна комуникация с началниците на цехове и участъци от една страна, и с директора на Завод 2 инж. Николай Меслеков, от друга. Решават проблемите заедно. Понякога се налагат спешни реакции. Изобщо, винаги е интересно.

Работата в „Арсенал“ никога не е скучна

Като инженер с опит в голямото промишлено строителство, Карастоянов отчита, че въпреки спешните, понякога и нелесни, задачи, работата в „Арсенал“ е ритмична, движи се по утъпкани пътеки и в този смисъл е по-спокойна. Но веднага уточнява: “Което не значи – скучна!“. Напротив. Ако беше такава, той едва ли щеше да се върне тук. Обича движението, динамичните ситуации… Сигурно затова и любимата му книга е „Колела“ на Артър Хейли.
Колелата на неговия живот се въртят из цяла Европа, включително и тук. Георги отчита, че „Там“ е някак по-организирано всичко, а „Тук“, при нас, ориенталските маниери са си факт, колкото и да се е променил животът. Хубавото на днешното време е, че може да си едновременно „Тук“ и „Там“. Да отскачаш, да прескачаш към центъра и към по-далечната европейска периферия.

„Разбира се, за неспирното движение в пътешествията на живота ни попречи COVID-19. Но и това ще мине“, знае Георги Карастоянов. С толкова опит той е щастлив да знае.
За Електричеството. И за Света.

Диана Рамналиева, автор във в. "Трибуна Арсенал"