Успешен футболен сезон за ФК „Арсенал 2000“

ФК "Арсенал - 2000" днес

В края на месец май завърши футболният сезон 2020/2021. При това, за младите арсеналски футболисти – много успешно. Още преди последната футболна среща, след последния съдийски сигнал на мача на ФК „Арсенал 2000“, юноши младша възраст с отбора на Хасково, момчетата вдигнаха купата на областната футболна група. Еуфорията беше завладяла всички – и футболисти, и треньори, и зрители, та до официалните лица, които присъстваха на награждаването. Председателят на Управителния съвет на ФК „Арсенал 2000“ и икономически директор на „Арсенал“ АД Янко Костадинов връчи купата на младежите и им пожела смелост и упоритост за постигане на още по-големи успехи. Целта е влизане в Зонална старша група - Пловдив и завоюване на челни позиции. Момчетата получиха подаръци – фирмени фланелки на „Арсенал“, с каквито малцина могат да се похвалят.
Футболистите от старшата възраст успяха да грабнат купата за отбор, класирал се на второ място в областната футболна група. Тя им бе връчена от главния счетоводител на „Арсенал - 2000“ АД Димитър Граматиков. На награждаването присъства и председателят на футболния съюз в Стара Загора Димитър Петров. От неговото професионално око не убягнаха отличната физическа подготовка, добрата футболна техника и неподправеният ентусиазъм на младите арсеналски футболисти.

Събитието беше и причината да обърнем поглед назад в годините, когато в „Арсенал“ се заражда физкултурното движение и футболът, като част от него.

Началото се поставя още с преместването на Софийския артилерийски арсенал в Казанлък с новото наименование Държавна военна фабрика. Годината е 1924. Много млади хора от София поемат пътя към провинцията, за да се установят в Розовата долина и Казанлък. При това някои от тях трайно „пускат корени“ тук. Група младежи, дошли от столицата, заедно с техни съмишленици от Казанлък, се обединяват и решават да си купят футболна топка, с която да играят мач. Най-напред само за разпускане след изморителния работен ден. После ги завладява и желанието да съберат отбор. Та, тези младежи събират помежду си пари и изпращат в София техния приятел Христо Алипиев да купи топка. Къде ти по онова време футболни топки?! Техните бащи сигурно парцалени са ритали… Топката била купена и започнали ден след ден, ей така, за удоволствие, да си ритат.

Докато през 1928 г. назрява идеята за създаване на футболен отбор, който става част от създаденото Дружество за физическо възпитание и културно-просветна дейност към Държавната военна фабрика.

Започват все по-често и по-често да се организират мачове. В тази връзка в историческите данни се откриват няколко интересни и малко познати факта. Единият от тях е свързан с първото футболно игрище. За такова преди близо сто години се е използвал теренът, върху който сега е построена сградата на Електронно-изчислителния център. Този терен бил потънал в бурени и камъни, но бил равен – тъкмо за игрище. След решението той да се превърне в такова, доброволци се заемат с почистването му. Пръстта, бурените и камъните се изхвърляли с каруци, но теглени не от „конски сили“, а от… човешки. Ентусиазмът се превръща в мощна мотивираща сила, толкова голяма, че каруците били теглени на ръце от здрави и яки младежи. Първите футболисти на оръжейницата са Павел Ненов, Асен Младенов, Христо Алипиев, Коста Бояджиев, Петко Радев, Тодор Милушев и др. По-късно към тях се присъединяват Иван Генчев, Асен Георгиев, Стоян Иванов и Аспарух Георгиев – бащата на именития български футболист от недалечното минало Георги Аспарухов - Гунди. Това също е малко известен факт.

Освен това, малцина знаят, че първият официален мач на оръжейниците срещу градския отбор, който тогава е носел името „Христо Ботев“, се е състоял през есента на 1928 г. Загубата с 10:0 е тежка, но амбицираща. Макар да напускат терена на игрището на „23-и пехотен Шипченски полк“, където е изиграна срещата, това не разколебава футболистите от ДВФ. Започват се едни тренировки до късно вечер, докато може да се вижда. Търсят се отбори и се организират приятелски срещи, а футболистите стават все по-амбициозни и обиграни. В историята на предприятието е записано: „През 1933-34 г. футболният отбор на ДВФ се превръща в „страшилище“ за отборите от Старозагорска околия“.

Следва период, в който физкултурното дружество претърпява преобразувания, сменят се ръководства, търси се нова стратегия в развитието на спортната дейност.
В годините на Втората световна война младите мъже остават на работа във фабриката. Това дава възможност футболният отбор да се попълни с нови енергични любители на футболната игра. Редят се един след друг приятелски мачове – с Габрово, Сопот, та даже и със „Славия“ - София.

Още нещо любопитно: на 26 септември 1945 г. в Казанлък се провежда първата, макар и неофициална, международна футболна среща. Тя е между футболистите на ДВФ и съветска войскова част, разположена точно тогава в района на града. Тази среща е предложена и организирана от водещия съветските военни капитан Стрелцов. Мачът се играе пак на игрището на „23-и ПШП“. Победата, след изключително оспорвана битка, печелят с 2:1 съветските футболисти.

От 12 август 1948 г. физкултурното дружество и футболният отбор на казанлъшкия оръжеен завод приемат наименованието „Торпедо“. Тогава се изработва знамето от копринен плат и емблемата на физкултурното дружество – зъбчато колело, символизиращо машиностроенето, в средата буквата „Т“ – „Торпедо“.
С всяка изминала година футболният отбор се попълва с нови млади футболисти. През 1953 г. отборът на „Торпедо“ бележи голям успех – печели финала с „Ударник“ - Стара Загора, с резултат 2:0 и Купата на ОНС и на ЦК на ДОСО.

Тези успехи са причина да се започне изграждането и през 1958 г. да бъде открит стадионът в района на предприятието. При това - не игрище, а стадион – с писти за бягане, с трибуна за официални лица, със седалки за зрители, съблекални. И още: този стадион е първият в града, открит за експлоатация, преди изграждането на казанлъшкия градски стадион. При откриването му се провежда футболна среща между отборите на „Торпедо“ и „Миньор“ – Перник, пред препълнени трибуни с възторжена публика. Мачът завършва при резултат 4:2 за домакините.
1963 г. е ознаменувана с една дългоочаквана мечта – футболният отбор на „Торпедо“ влиза в „Б“ Републиканска футболна група.

ФК "Торпедо" през 80-те години на миналия век

Още един не много известен факт – през 1983 г. самият носител на „Златна обувка“ Христо Стоичков е играл на заводския стадион в отбора на „Хеброс“ – Харманли, срещу местния „Торпедо“.

Така години наред футболистите радват своите почитатели и разнасят славата на казанлъшкия оръжеен завод по стадионите на страната. Докъм 1995 г. – тогава приоритетите на предприятието са насочени към други значими за фирмата проблеми и спортната дейност почти замира. Стадионът се позанемарява, както и сградите, в които са били съблекалните и складовите помещения.

Близо 15 години по-късно, през 2010 г., отново назрява идеята, подкрепена от ръководството на предприятието и синдикалните организации, да се възобнови стадионът и да се създадат школа и футболен отбор на „Арсенал“.

Малко по малко нещата потръгват. Събират се най-напред желаещите деца на арсеналци да тренират футбол, после започват да идват и от града. Поемат ги треньорите Станислав Пехливанов – Джони, и Кральо Орозов, който остава за съжаление само за две години. На негово място идва Атанас Апостолов – бивш възпитаник на Станислав Пехливанов, току-що завършил треньорската школа към Футболната федерация. Те се събират в сработен треньорски тандем. Обединяват ги любовта към спорта и желанието да работят с подрастващото поколение, в което да възпитат чувство на дисциплина, отговорност, труд и себеотдаване.
Стадионът се преобразява коренно: изгражда се нов терен с автоматична поливна система, създадена от арсеналски специалисти, обновява се трибуната, подменят се седалките за зрителите. Старите и порутени сгради, които някога са били съблекални и складове, добиват нов съвременен вид, с оборудване, подобно на големите футболни отбори – съблекални, баня, фитнес зала, треньорски помещения, помещения за гостуващи отбори, складове за съхранение на оборудването и екипировката. Изгражда се и помощно игрище, на което се водят ежедневните тренировки.

Таксата, която заплащат децата и юношите във ФК „Арсенал 2000“, е символична – 5 лв. Управителният съвет на клуба полага усилия, насочени към цялостната поддръжка – както на футболистите, така и на екипировката, на която могат да завидят много големи отбори.

Завоюваните купи през 2021 година

А малките футболисти се отплащат със сърцата игра и стремеж към постигане на високи резултати, каквито бяха от отминалото първенство – сезон 2020/2021.
И още по-важното е, че от тук тръгват вече и големи футболни надежди, които не забравят нито арсеналския стадион, нито първите си треньори: Владислав Димитров и Александър Баев, преминали от тук към „Берое“; Цветомир Пенчев, който се очаква да подпише първия си професионален договор с отбора на „ЦСКА-1948“; вратарят на мъжкия отбор на „Розова долина“ - Казанлък, Петър Маринов, възпитаник на ФК „Арсенал 2000“, към когото сега проявяват интерес отбори от втора професионална футболна лига.
Напред към професионалния футбол са се устремили и днешните надежди на ФК „Арсенал 2000“: защитникът Димитър Халваджиев, халфът Пламен Станев, десният защитник Диан Овчаров, нападателят Явор Тенев и др.

За изграждането на сплотен колектив, с ясно определени цели и поставени задачи, изключителна роля имат треньорите – със сериозното си отношение към работата с младите спортисти и сработването си като екип.

„Тренировките се провеждат по строго определен план, с който се усъвършенстват физическата им подготовка и футболната техника. Анализират се мачове и се изготвя тактика срещу всеки противник, в зависимост от неговите способности и специфика. И не само това – възпитаването на силни характери, воля, дисциплина, трудолюбие и уважение, са от първостепенно значение за нашите възпитаници“, споделя техният треньор Атанас Апостолов.

„Радваме се на успехите на момчетата. Те положиха много труд и старание през сезона. Благодарни сме на Управителния съвет на клуба, на „Арсенал“ и на всички, които ни подкрепяха – морално, финансово и материално, за да се осъществят нашите цели и стремежи“, казва и треньорът Станислав Пехливанов.

Витрината със спечелените през последните години награди и успешно завършилият сезон са повод не само за гордост, те са сериозна мотивация и за следващи успехи.