100 години "Арсенал" в Казанлък: СОЦИАЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ 1944 – 1989

Водещо разбиране до днес в предприятието е, че хората са най-ценният капитал и за тях трябва да се прави най-доброто – за здравето, почивката, стандарта на живот, физическото и духовното им развитие. Голяма част от многообразните социални дейности са насочени и към цялото население на Казанлък и региона.

Здравето, храненето, отдихът

Медицинското обслужване. То започва от две дървени бараки – с лечебница и превързочна. После се изграждат работническа болница със стационар и поликлиника. През 1965 г. в Казанлъшките минерални бани е открит единственият в окръга профилакториум за работниците. През 1967 г. е открита новата сграда на поликлиниката. В заводите в Казанлък и Мъглиж са разкрити звена за спешна помощ.

Поликлиниката, 1967 г.

Работническото хранене. До 1944 г. във фабриката имало само един малък стол, след това е открит нов. За по-ниските цени в него допринася помощното стопанство. Само през 1947 г. то осигурява 12 068 кг месо, 17 461 литра мляко, 99 малки прасета, зеленчуци и варива. През 1976 г. столовете са 10, в тях ежедневно се хранят 9000 души. Към 1983 г. те са вече 17 – с 25 % намаление на цените. Разкрити са Сладкарски цех, Филиал за диетично хранене, Отдел за газирана вода и мляко, 20 павилиона и 3 магазина. Стопанството дава годишно по 100 тона месо, 60 тона краставици и 30 тона домати.
Почивното дело. През 1947 г., с безплатен труд от колектива, е построена първата в страната почивна станция за работници – на връх Столетов. През 1967 г. е открита собствена почивна станция в гр. Несебър. Работещите почиват и в балнеолечебните станции на профсъюзите във Вършец, Наречен, Хисар, Велинград и др. и на обменни начала в Чехословакия, ГДР и Унгария. 750 техни деца почиват на пионерския лагер в Поморие.

Образованието и квалификацията

Откритото през 1947 г. Практическо механо-техническо училище става през 1963 г. Професионално техническо училище – ПТУ, а по-късно СПТУ. Открити са нова голяма сграда с 11 класни стаи, сменен техникум и филиал на вечерния техникум. Комбинатът подготвя специалисти и в чужбина. Най-много са стипендиантите в Политехническия институт в гр. Тула, СССР, дн. Тулски държавен университет. Възпитаниците му са сред най-добрите кадри, вкл. на ръководни длъжности.

Комунално-битови и други дейности

През 1956 г. е създаден Комунално-битов отдел. До 1972 г. са открити 3 младежки общежития и 2 нови стола. Заводските жилищни блокове до 1983 г. са 41, с общо 1554 апартамента. За 10 години апартаментите са увеличени над 3 пъти. В завода са изградени собствени топлинни мощности, модерно оборудвани помещения и стаи за почивка.
Развива се и транспортът. До 1944 г. работниците ходели пеш на работа, вкл. от селата. След това заводските товарни коли били приспособени с кабини и пейки, а по-късно са пуснати специални работнически влакове и автобуси. Увеличават се пътуващите със собствени автомобили. Велосипедите били масово използвани, оръжейницата става известна с тях.
През 1974 г. е изработен цялостен проект за озеленяването в комбината. Направени са цветни градини и паркове на площ от 30 хил. кв. м, асфалтирани са 10 хил. кв. м пътни артерии. Разкрита е собствена оранжерия за цветя.
През 1951 г. е създадена Взаимоспомагателната каса. Подобрена е материалната база на детската градина.

Културните дейности

Работническият театър. Театрална самодейност се развива още в първите години от установяването на предприятието в Казанлък. Работническият театър завоюва много призови места от национални прегледи. През 1984 г. е удостоен със званието „Представителен колектив на НРБ“.

Работническият театър

Ансамбълът за народни песни и танци. Развитието на певческите и танцовите фолклорни формации започва през 1947 г. През 1948 г. се оформя Народен ансамбъл, който през 1965 г. е със 105-ма изпълнители. До 1983 г. е изнесъл над 1000 концерта.


Ансамбълът за народни песни и танци

Хоровата самодейност. Началото ѝ е поставено през 1934 г., когато в ДВФ е сформиран мъжки хор от 50 души. През 1955 г. е създаден Смесен хор, удостоен по-късно със званието „Представителен колектив на НРБ“. Към него са сформирани Мъжка и Дамска вокални групи.
Школата по изкуствата. През 1963 г. е открита Детска музикална школа, която през 1976 г. става Школа по изкуствата. През 1978 г. е създаден Акордеонен оркестър, носител на званието „Представителен колектив на НРБ“. През 1982 г. е създаден и втори акордеонен оркестър.
От 1965 г. функционира работнически Кино-фото клуб. Организирани са Есперантско дружество и Социално-психологическа лаборатория. Създаден е духов оркестър. През 80-е години са сформирани: Вокално-инструментален състав, Група за туристически песни „Работническо ехо“, група КРБ – Казанлъшки рози и бодли.

Домът на културата. През 1973 г. е открит Дом на културата, известен като „Червеният салон“ – със зрителна зала от 475 места. До 1989 г. дейност в него развиват 21 самодейни колектива и ателие на художници. Организират се многобройни срещи с най-големите български творци. Развива се съвместна дейност с БНТ. През 1974 г. е направена първата копка на новия Дом на културата в центъра на Казанлък.


Домът на културата в комбината

Информационните средства. Първите съобщения по заводската радиоуредба тръгват през 1944 г. Към 1948 г. тя е единствена в казанлъшката околия, радиоточките са 7 700. През 1949 г. излиза в. „Заводска трибуна“ – първият в страната печатен орган, издаван в предприятие.

Екипът на заводското радио

Библиотеките. След 1944 г. са организирани две библиотеки. През 1960 г. е обособена самостоятелна Техническа библиотека, най-богатата в Казанлък.
През 80-е години Библиотеката за художествена литература е най-голямата измежду предприятията в окръга.
Паметта. През 1974 г. в комбината е открит първият ведомствен музей у нас. През 1980 г. е открит паметник на Фридрих Енгелс. През 1983 г. е завършена подробна история – „Историческо развитие на МК „Фр. Енгелс“, обхващаща периода 1878-1983 г. Издадени са и три исторически сборника.

Спортно-туристическите дейности

Спортни дейности в ДВФ се развиват от 1926 г. През 1928 г. е създадено първото в страната ведомствено физкултурно дружество. През 1948 г. е учреден Работнически клуб „Торпедо“. Изградени са баскетболно и волейболно игрище и 30 волейболни площадки. През 1958 г. е изграден първият в Казанлък стадион, дн. стадион „Арсенал“. Изграден е и голям плувен басейн, първият е създаден в ДВФ през 1934 г.
През 1959 г. е учреден Съвет за физическа култура и спорт. До 1980 г. се развиват 11 вида спорт в над 180 отбора – 23 % от работниците спортували. Заводските отбори печелят призови места и медали на спартакиади и работнически първенства.
През 1958 г. е създаден Съвет по туризъм. Към 1982 г. комбинатът има 5-ма отличници на БТС, 1 кандидат-майстор, 6-ма първоразрядници, 32 второразрядници и 60 треторазрядници по туризъм.
Към Организацията за съдействие на отбраната са изградени: Авто-мото клуб, Стрелкови клуб, Радио клуб и Морски клуб. През 1969 г. на яз. „Г. Димитров“ е построена морска база. През 1982 г. там е проведен първият кръг от републиканския шампионат по скутеризъм за купата на МК „Фр. Енгелс“.

Манифестациите

Дефилетата на работниците от МК „Фридрих Енгелс“ в Казанлък са ненадминати по мащабност. Колоната на комбината винаги е в челото на сектор „Машиностроене“, с който стартира всяко шествие.
Работниците били горди със световната популярност на своето предприятие и с успехите му в производствената и в социалната сфера.
Мария Рашкова, автор във в. "Трибуна Арсенал"