Преди вота: Убихме ли с мълчание Референдума за електронното гласуване?

"Всеки глас е важен!". Опита да призове към участие в Референдума в неделя държавният глава Росен Плевнелиев. Казвам „опита“, защото покрай бясната надпревара за местната власт, Референдумът сякаш предизвестено потъва. Вярно, че партиите и коалициите, участници в изборите за кмет и общински съветници, не могат по закон да агитират за Референдума. Кампаниите не бива да се смесват. Има дори глоби. Обаче е вярно и друго – техните представители в парламента, сами предопределиха това политическо партийно безразличие към най-демократичната форма на участие на гражданина в общественото управление – националното допитване.

За участие в информационно-разяснителната кампания в националния референдум в ЦИК са регистрирани 30 партии, 1 коалиция и 8 инициативни комитета. С позиция "Да” са 24 политически партии, 1 коалиция и 3 инициативни комитета. С позиция "Не” - 6 партии и 5 инициативни комитета.

Разбрахме ли ние, в Казанлък, нещо от кампанията за Референдум? – Не.

Знае ли казанлъчанинът, какво се крие зад достатъчно усукания въпрос : „Подкрепяте ли да може да се глусува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?“ – по-скоро, не. Да се води разяснителна и агитационна кампания по въпроса, не е чул ни видял не просто редовият гражданин. Общинската избирателна комисия, също няма данни за наличието на кампания. Кратка разходка из сайтовете на местните медии, също не дава признаци на живот за активност преди националното допитване.

По-лошото е, че това, както обикновено, сякаш не вълнува никого. Но пък всеки се вълнува, когато иде в банката за заем и му поискат една лихва 1-16 % ...Или е скътал малко пари за черни дни, а лихвата по депозита му е в размер на смехотворните 1-2 %...Каква е връзката? – сигурно се питате... Ами – проста е връзката: причинно-следствена.

Идеята на президента Росен Плевнелиев за електронното гласуване, което ще даде възможност на българите да гласуват по-лесно, а сънародниците ни в чужбина, да участват с вота си по време на избори, се роди в зловещите времена на протестите, заради реторичния въпрос: “Кой?“. Когато положението беше критично, а както се оказа по-късно, при провала КТБ – фатално. Положение, при което колабира за броени дни прехвалената финансова българска стабилност. В тая субкритична ситуация, президентът улови спасителния пояс: двата милиона българи в чужбина, трябва да могат да гласуват. Трябва да могат да кажат своето: “Не!“ на безобразията, които бутат нацията надолу.

А защо – българите в чужбина?“ – защото са СВОБОДНИ. Те са успели в една трудна конкурентна среда, нямат силови началници, от които да зависят и за чието мнение да мислят, когато пускат бюлетината в урната, живеят в демократични общества, с повече ред...С други думи – могат да преценяват добре, безпристрастно. Съобразително, за разлика от повечето хора тук. Без да е задължително, да бъдат „умни и красиви.“ Преди всичко друго, обаче: те са едни от нас, ние сме те, те са ние и трябва да им дадем възможност, да не пътуват хиляди километри и да чакат на унизителни опашки в изборния ден. Това са децата ни – студенти в чужбина, братята, сестрите и приятелите, с което сме играли в един двор, седяли сме на един чин...Тези, от които чакаме да пуснат по банковите сметки на уморените си родители някое евро или долар, че да изкарат зимата. Ако продължаваме да ги затрудняваме, просто ще спре да им пука. На чист български, ще се лишим от онова, за което нацията лелее – един ден, поне част от тях, да се върнат...Затова:

„Общи приказки“, ще кажете..., „На кого му пука?“ – даже президентът, който инициира референдума, тези дни призна:“Статуквото е против“. На „статуквото“, очевидно му е по-удобно да прави избори с вота на нарастващо глуповати хора – тези, които продават гласа си, тези, които лесно могат да бъдат излъгани, тези, които се учудват, че им искат лихва от 17 % за банков кредит, но не могат да направят логическата мисловна връзка: Концентрация на финансов ресурс – вливане в единични частни джобове – попълване на „дупката“ с пари на данъкоплатеца. Техните пари...Дето най-често, ги нямат. Толкова ги нямат, че за едни 30-50 лева продават вота си...

Никой българин в чужбина няма да се продаде за 20 евро... И затова: “Статуквото е против“... Ако беше „За“, щеше да има кампания за Референдума, щяха да се водят спорове, щеше да стане ясно, че стотиците хиляди български гласоподавателие в южната ни съседка, не са проблем. Защото с или без електронно гласуване, те си гласуват...Щеше да стане ясно, че страховете от манипулации в електронното гласуване са невротични: нима и сега няма манипулации?... Щеше някой да каже, че българите вече минаха успешно теста за работа с електронни системи за гласуване още преди 4 години, когато за броени дни стотици хиляди участваха в преброяването през 2011-та по електронен път. И никой не се усъмни в достоверността на подадените от тях данни....

„Всеки глас е важен!", каза още държавният глава.

Според мен е прав. Остава да видим, дали само аз и президента мислим така. В неделя. Когато ще стане ясно, разстрелян ли е с мълчание националния референдум 2015.