138 години от освобождението на Казанлък от турско робство

Дами и господа.


Днес, 8 януари, за пореден път сме заедно, за да отбележим 138-та годишнина от освобождението на родния ни град от турско робство. Всяка година в Девическия манастир прекланяме глава пред подвига на всички онези – знайни и незнайни герои, без чиято саможертва днес нямаше да се наричаме БЪЛГАРИ!


По силата на съдбата на Казанлък и Розовата долина е отредено да станат свидетели на паметни събития, свързани с едни от най-решителните и критични моменти по време на Руско-турската Освободителна война. Отбраната на Шипченския проход през горещите августовски дни на 1877 г. и победоносното сражение при Шипка-Шейново в самото начало на 1878 г. имат решаващо значение за изхода на войната, оставяйки дълбок отпечатък в паметта и съзнанието на българския народ.
Казанлъчани посрещат новината за обявяването на последната за ХІХ в. Руско-турската война с вълнение и надежда за скорошно отхвърляне на турското владичество. Броени дни след като руската армия форсира река Дунав предният отряд на ген. Гурко преминава на юг от Балкана и освобождава града. С неописуема радост и възторг на 17 юли 1877 г. казанлъчани посрещат своите освободители. Сред тях са и дружините на Българското опълчение, които влизат в града с развято знаме, пеейки песента „Шуми Марица“!
Радостта и въодушевлението са големи, но отминават бързо… Казанлъшката свобода продължава само две седмици!


След неуспеха на отряда на ген. Гурко в боевете при Стара Загора в края на юли в Казанлък започват да прииждат хиляди бежанци от Тракия и населените места, разположени по долината на река Тунджа. Подгонени от жестокостите и безчинствата на редовната турска войска и башибозушките банди, тези несретници на талази заливат града. В Казанлък настъпва паника. Черкези и башибозуци подпалват Куленската църква „Св. Пророк Илия“ и чаршията. Търсейки спасение от опустошаващите всичко по пътя си орди на армията на Сюлейман паша казанлъчани са принудени да напускат родния си града, търсейки спасение на север, отвъд Балкана. Мнозина от тези мъченици не успяват никога да се завърнат по родните си места.
Настъпването на новата 1878 година носи нови надежди за скорошно избавление. През изминалите месеци успехите на руското оръжие в боевете в Шипченския проход и при обсадения Плевен предвещават края на турското владичество в българските земи. В хода на сложилото началото на разгрома на Османската империя решителното сражение при Шипка и Шейново на 8 януари предвожданите от генерал Шнитников руски части освобождават за втори път Казанлък. От този момент насетне до днес в града е установено българско управление. Съставен е първият български общински съвет. Избран е първият български кмет.


Постигнатият успех в боевете при Шипка и Шейново прави казанлъчани преки свидетели на още едно паметно събитие. Малко след освобождението на Казанлък на 19 януари в Папазовата къща е поставено началото на първите мирни преговори между воюващите страни. Именно в нашия град за пръв път представителите на Османската империя чуват искането за създаването на независима българска държава, узаконено месец по-късно с подписания в Сан-Стефано мирен договор.
Решенията на Берлинския конгрес от лятото на 1878 г. помрачават радостта от така трудно извоюваната свобода. След дълги борби и страдания, на България е отредено да започне нова, по-страшна и кървава борба за възстановяване на накърненото национално единство на българите от Мизия, Тракия и Македония. Сблъсквайки се с вековните интереси за влияние на размирния полуостров на близки и далечни Велики сили и апетитите на коварните български съседи, в следващите десетилетия българският народ се учи да оцеляват и оцелява въпреки превратностите на времето от тогава – до днес!


Уважаеми дами и господа,
Изправени пред предизвикателствата на съвременния объркан и раздиран от безсмислен фанатизъм и противоречия глобален свят, в момент, когато, на фона завладелия душите на част от нашите сънародници национален нихилизъм, съвременна Турция нагло ни натрапва имперските си амбиции за възстановяване на влиянието си (включително и териториално) на Балканския полуостров, подпомагана от словоохотливи родоотстъпници, българите са длъжни да разберат, че така трудно извоюваната преди 138 години свобода не е даденост, а ценност, за която ежедневно всеки от нас трябва да се бори и да заслужи.


В дни като днешния с трепет свеждаме глава пред саможертва на всички знайни и незнайни герои на нашата национална революция, руските освободители и българските опълченци, дейците и защитниците на Съединението, българските воеводи и комити в Македония, Одринска Тракия и Добруджа, десетките хиляди офицери, подофицери и войници от славната Българска армия дали живота си за обединението и независимостта на българския народ по време на Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.
Отдавайки заслужена почит на всички тях, поучени от техните грешки и вдъхновени от техния пример, днес, повече от всякога, трябва да проумеем, че запазването на националното единство, съхраняването на националната ни идентичност и историческата ни памет за славното и изпълнено с превратности минало на нашата Родина са единствената гаранция за постигане на днешното и бъдещо добруване на българския народ.


Да предадем на децата си, завещаната ни от бранителите на Шипка истина, че няма по-голяма ценност от любовта към Отечество и че не съществува сила на света, която може да победи стремежа на българина към свободен и независим живот!

Поклон пред светлата памет на падналите по бойните полета руски войни и български опълченци!
Искрена признателност и вечна слава!
С Бога напред, да живей свободна и независима България!
Честит празник!

8 януари 2016 г., Казанлък
Чавдар Ангелов, историк,

директор на НПМ "Шипка- Бузлуджа"

Словото е произнесено по време на днешното честване в Девическия манастир, на 138 годишнина от Освобождението на Казанлък от турско робство


Редакцията на zakazanlak.bg благодари ни г-н Ангелов за предоставеното за публикуване слово.