Показаха Енинския ръкопис и Аргировия триод в Националната библиотека

В Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ показаха, 20 януари, Енинския ръкопис и Аргировия триод, за два часа. Събитието е по повод 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност, съобщават от библиотеката.
Специалисти от Националната библиотека предоставиха повече информация на тези, които се интересуват от ръкописите. Документите се съхраняват при постоянен температурно-влажностен режим и предвид това, експонирането им извън контролираната среда, ще бъде в рамките от 12 до 14 часа.
Енинският апостол е старобългарски паметник от Х-XI в. Той е най-старият кирилски паметник, съхраняван на територията на България. Изписан е със старинна кирилица – с висящо уставно писмо и съдържа апостолски четива от времето на 35-ата неделя след Петдесетница до вечернята на Велика събота и от 1 септември до 3 октомври, деня на св. Дионисий Ареопагит. Освен този ранен вид кирилско писмо, в текста на ръкописа са запазени и няколко глаголически инициала, основно с буквата „Б“, които заедно с другите езикови, текстологически и орнаментални особености на паметника показват връзката му с най-ранната глаголическа традиция.
Ръкописът е открит случайно през 1960 г. при ремонт на храма „Света Параскева“ в казанлъшкото село Енина. Работниците предават силно повредения ръкопис (от който не е запазен нито един цялостен лист) на местна учителка, която го занася в Института за български език при БАН.
Ръкописът е част от изборен апостол. От първоначалните му около 220 листа са изцяло или отчасти запазени само 39, които съдържат апостолски четива (откъси от Деянията и Посланията на апостолите) за времето от 35-а неделя след Петдесетница до Великата събота и от 1 септември до 3 октомври.
Първите изследователи на Енинския апостол Кирил Мирчев и Христо Кодов го датират от XI век, но напоследък преобладава мнението, „че паметникът може да се отнесе към края на Х век, ако не и към втората му половина“
Аргировият триод датира от началото на XIII в. Фрагментът от 58 листа, изписан върху пергамент, съдържа части от богослужебната книга Постен и Цветен триод. "Ръкописът е дело на един книжовник, който вероятно е преписал текста от по-стар глаголически ръкопис или ръкопис, запазил връзката с глаголическата традиция, както показват думите "на гроб", написани с глаголица на л. 2б, в службата за Лазарова събота. Друга особеност на паметника са нотните знаци от старовизантийската невмена система, макар и нанесени безразборно на л. 31б, а на л. 43а на две места е поставен музикалният знак "тита", посочват от Националната библиотека.
Събитието на 20 януари е в рамките на Ден на отворените врати. В същия ден ще се проведе още първото ателие "Аз пиша на глаголица" от планираните четири през годината. Ателиетата са насочени към ученици и целта е те да научат повече за най-старата славянска азбука и нейните уникални графеми, разказват от НБКМ. По време на едночасовите ателиета, участниците ще се научат да пишат и смятат с глаголическите букви.