Паметникът на Бузлуджа - между държавата и партията

Казанлъшкият архитект Кръстьо Попов имаше идея паметникът да бъде опакован подобно инсталациите на Кристо

Да бъде финализирана процедурата по безвъзмездното прехвърляне на собствеността на имота с подписване на договор, поиска БСП от правителството на България. Това се заявява в писмо, изпратено вчера от лидера на БСП Корнелия Нинова до премиера Бойко Борисов. В него се посочва, че с РМС № 731/30.09.2011 г. на БСП се прехвърля безвъзмездно правото на собственост върху Дом-паметник комплекс връх „Бузлуджа”. През октомври същата година областният управител на Стара Загора е изпратил проект за договор за безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху посочения обект.

Корнелия Нинова заявява, че БСП е готова процедурата да бъде финализирана с подписването на договора.

Преди близо 20 години, в зората на демокрацията, известният казанлъшки архитект Кръстьо Попов, вече покойник, имаше идеята паметникът да се опакова по подобие на художествените инсталации на Кристо, при които се опаковат по атрактивен начин забележителни сгради. Предложението бе тиражирано в общественото пространство, но не се стигна до конкретни действия.

През последните близо две години много активно работи по въпроса за възстановяване на паметника младата и амбициозна арх. Дора Иванова, със старозагорски корени, която е завършила архитектура в Берлин. Проектът й предвижда паметникът да стане уникален музей на българската история, като се проследи развитието на държавата ни от нейното създаване. Възстановяването на паметника, според нея, ще струва около 2.5 млн. лева. В момента грандиозното съоръжение, което навремето е било гордост на социалистическа България, обаче е в доста тежко, дори в трагично състояние. Мозайките и плочите във вътрешната му страна са изкъртени, покривът е като мрежата на паяк, през която в залите вали дъжд и сняг, стълбите са порутени. Така че, едно уникално като техническо решение съоръжение, на практика години наред се събаря и руши.

През април тази година служебният регионален министър Спас Попниколов внесе предложение в Министерския съвет правителственото решение за "Бузлуджа" от септември 2011 г. да бъде отменено и държавата да си върне правото на собственост.

От протокола на заседанието на служебния кабинет обаче впоследствие стана ясно, че предложението на Попниколов е оттеглено.

Паметникът на Бузлуджа (официалното му име е било Дом-паметник на БКП) е популярното име на най-големия идеологически монумент на тоталитарния комунистически режим в България. Архитектурата му е описвана като жертвен поднос и колона, символизиращи разгърнат флаг и венец в чест на Българската комунистическа партия.

Издигнат е през 1981 г. на връх Хаджи Димитър, повече известен със старото му име (до 1942 г.) връх Бузлуджа, в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на същото място през 1891 г. През периода 1944 – 1989 година връх Бузлуджа и Дом-паметникът на Комунистическата партия са светиня за българските комунисти.

До паметника са прекарани асфалтови пътища от връх Шипка и от главния път Стара Загора – Русе в отсечката след Казанлък - отбивката за паметника е означена с огромен паметник в цял ръст на Димитър Благоев.

След падането от власт на Тодор Живков и политическите промени в България от ноември 1989 г. състоянието на паметника се влошава драстично. През 1992 г. паметникът е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и запечатан.

Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкъртват се мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията на паметника. Унищожени са мозаечните портрети на Тодор Живков и дъщеря му Людмила Живкова. Огромната петолъчка е обстрелвана с огнестрелно оръжие с цел грабеж на рубините, от които е смятано, че е изградена.

Въпреки всичко паметникът попада в класацията „Най-красивите изоставени места в света“ под номер 25, а през 2013 г. сходна класация му отрежда челното място.

На снимката: Паметникът на Бузлуджа отвътре днес