История БГ: Разказва личният пастор на княз Александър Батенберг

Излиза нова книга за живота и управлението на първия владетел на Третата българска държава

Александър I Батенберг е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година. Той остава в историческата памет като първия владетел на Третата българска държава. На неговото управление са посветени множество изследвания, но нито едно не се фокусира върху личността на младия княз.

„Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му“, издадена от сдружение „Българска история“, е една различна книга. Написана е от Адолф Кох – дворцов пастор и близък приятел на монарха. Тя не е просто ценен исторически извор за смутните следосвобожденски времена, но историята на един млад човек, нагърбил се с задачата да постави началото на модерна България.

Адолф Кох борави прецизно с информацията, използва конкретни факти, цитира документи и изгражда интересен паралел между личността на княза и младата българска нация, жадуваща да докаже пред света, че заслужава да бъде свободна.

Книгата е разказ за първия монарх на Третата българска държава, но и очерк за времената, в които българският народ е изправил глава и е положил основите на съвременното ни общество.
В изданието се обръща внимание на всички важни исторически личности от периода. Описани са конфликтите с Петко Каравелов, руските офицери и самия руски император. Князът е представен като обикновен човек – пълен с възможности, но и изпитващ съмнения дали ще може да докара докрай делото си. Човек, който е готов да се жертва за България.

„Не се страхувам от войната, защото не се боя от смъртта. Готов съм да умра и с радост бих се освободил от проклетото си положение в София, но само ако от моята смърт последва някоя полза за България. Нека след това споменът за мен не им дава мира, докато не обединят родината си", казва Князът.

Връзката Казанлък – Александър I Батенберг

На 6 септември 1885 г. е извършено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. То се подготвя в продължение на няколко години, като център на организацията е Пловдив, столица на Източна Румелия. Рано сутринта на същия ден казанлъчани научават вестта, че „Съединението между двете Българии – Северна и Южна, било провъзгласено! Княз Александър Батенберг щял да пристигне с войски от Търново!”. Обзети са от противоречиви чувства - радост, посърналост, униние, пише Стефан Мирчев, съвременник на събитията в Казанлък. Известно успокоение у тях предизвиква телеграмата за признаването на Съединението от княз Александър І, прочетена на площада на 8-и и съобщението, че той лично ще посети Казанлък. Князът е посрещнат възторжено от кмета на града и градските първенци, а около издигнатата по пътя за Шипка специална триумфална арка се стича множество народ.

Княз Александър I пристига в Казанлък вечерта заедно с министър председателя Каравелов и след като двамата приветстват казанлъшката общественост, за кратко си почиват и заминават за столицата на Съединението - Пловдив.

Днес централният булевард в Казанлък, разположен от източния край на града до пресечката с бул. „Розова долина”, се нарича „Александър Батенберг”.

Книгата „Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му“ може да бъда открита в търговската мрежа, на www.bulgarianhistory.shop или на щанда на сдружение „Българска история“ на Коледния панаир на книгата.