Древните българи – отци на Вечния календар

Мадарският конник не е изображение на човек, казва Петко Колев, председател на Общобългарската фондация "Тангра ТанНакРа"

Древният български календар е официално признат от ЮНЕСКО през 1976 година за най-стария в света. Той е приет за съвършен образец на слънчево годишно-циклово летоброене и поради тази причина е използван от екипите на световната организация като един от моделите им за всеобщ световен календар. Календарът на древните българи е по-съвършен и точен от този на шумери, вавилонци, китайци.

„Българите са преносители на едно много ценно знание, т.нар. древнобългарски календар, който е продукт на Средна Азия, около третото хилядолетие преди новата ера. Асиро-халдейците са едни изключителн добри астрономи и българите, поселявайки този район на Припамирието, са докоснати от това знание. Днес българите сме единственият бял народ, който носи знанието за Вечния календар”, казва Петко Колев от фондация „Тангра” по време на срещата-дискусия в Казанлък по непреходната тема какво ние, българите, сме дали на света. Срещата бе организирана от Регионалния академичен център в Казанлък с координатор инж. Владимир Чучумишев със съдействието на ИМ "Искра".

Смята се, че именно от древните българи китайците са взели подредбата на животните за своя календар, защото те го разпространяват доста по-късно, в периода от 2 век пр.н. е. до 2 век след Хр. За нашите предци годината започва от най-късия зимен ден - 21 декември, и има 365 денонощия. Към всяка четвърта година се отчита едно допълнително денонощие, наречено "Ден на слънцето", която ние знаем като високосна година. Дванадесет месеца формират четири тримесечия. Всеки последен месец на тримесечието има 31 денонощия, а останалите два месеца - по 30 денонощия. Тримесечието се дели точно на 13 седмици, а годината - на 52. Учените от ЮНЕСКО нарекли това делене "златното българско календарно число". Те изчислили, че слънцето е било в съзвездието Сомор (Мишка) по българския календар, когато е създаван. Според всички световни учени това е най-добрият календар, измислен някога.

Календарът на древните българи е базиран на космически явления, свързани със Земята и Човека. В основата на неговото създаване е 12-годишният цикъл на планетата Юпитер, който преминава през 12 съзвездия, обяснява Петко Колев. Защо точно тези 12 съзвездия? Защото през тях върви Юпитер по пътя си около Слънцето. А защо точно Юпитер? Защото по време на дългогодишните си наблюдения древните астрономи установяват, че Юпитер или Янкул или още Янко, старо българско име, прави обиколка около Слънцето точно за 12 земни години с разлика само от 20 дни. Всяка година Янкул покрива по едно съзвездие. Слънцето е било в съзвездието Сомор (Мишка), когато е създаван българският календар. Наблюдавайки ,че Юпитер отново е преминал през съзвездието Мишка, те правят извода, че е преминал един цял цикъл. Древните българи наслагват земните периоди и се мъчат да изчислят кога точно е лятното слънцестоене и кога точно денят е най-къс, а нощта най-дълга, след което денят расте, нощта намалява и започва новият слънчев цикъл. Затова календарът се нарича Слънчев. Според древния български календар Новата година идва на 22 срещу 23 декември.


По думите на Петко Колев, за Мадарския конник, чието изображение е на заглавната страница на изданието на Вечния календар за 2017 година, има много интересна хипотеза относно това, което изобразява. Фигура на човек ли е или друг вид послание носи скалният барелеф, какво означава конфигурацията кон, куче, лъв.

Хипотезата е свързана с обожествяването на планетите. Това отново идва от Припамирието, откъдето идваме и ние, подчертава Колев. При митраизма обожественото Слънце се изобразява като мъж на кон с ореол, което го има при Мадарския конник, кучето е земният образ на Луната, лъвът е съзвездие Лъв. Когато Слънцето се намира в съзвездие Лъв заедно с Луната, това са уникални ситуации, които се повтарят на 25 000 години. Днешните компютри изчисляват, че такова разположение е имало през 165 година, която е заложена в Именника на българските царе. Това не е човек, не е Аспарух, не е Тервел. Тази връзка с Митра обяснява и преклонението на българите пред планетите, заключава председателят на фондация „Тангра”.








.