200 лева за хартиения панаир по казанлъшките улици

17 акта, за над 4 хиляди лева и 200 лева реални приходи в общинската хазна. От двама платили си нарушители. Такава е равносметката от началото на годината до момента, от усилията на общински служители да се справят с безразборното лепене на всевъзможни обяви, политически плакати, некролози, протестни призиви и всевъзможни хартии, по обществени сгради, стълбове за уличното осветление, контейнери за смет и всичко друго, което става за импровизирана площадка за информация. Безплатна при това.
На простичката реплика, че от глоби от подобни неща Общината може да прибира солидно перо приходи, се оказва, че не е толкова просто. Нито лесно. Защото типично по български, вратички има куп. Още повече, когато законодателно са заложени малки мини, които спъват на практика усилията на екоконтрольри и всевъзможни други контролни органи да се справят с хартиения ужас край нас .

Бегла разходка по казанлъшките улици, в рамките на 100-тина метра, е достатъчна за нищо неподозиращ или незнаещ тукашните нрави човек, да научи всичко или почти всичко за нуждите, предлагането, духа, бита, политическите залитания и изцепки, психическите разстройства или възторзи на живеещите тук. Нужен е само бегъл поглед към контейнера наблизо, за да разбереш, че еди кой си от телефон еди кой си, купува книги. Или да си намерите възможност за работа в странство, като берач на ягоди или камериерка, или пък работник в транжорна. Има и по-приятни предложения за печалби, ако добре се озъртате например, на излизане от фризьорския салон: може да продадете плитката на баба си или пък вашата, срещу 100 лева. Докато чоплите семки на спирката и разглеждате безцелно обявите, да си намерите добър майстор на улуци, претърсвач на покриви и домашна прислужница. Или да се просветите политически, като излъскате националното его, докато се дивите или цъкате срещу призив за „расова чистота“, изречен от устата на красиво девойче от плакат на Национална съпротива България. Който дебне от уличен стълб или малка бетонна пластика, пльосната някъде в пътя.

И докато се блъскаме в табели за септични ями, лица на отишли си от света скъпи хора, близки някому, оферти за почасово гледане или WIFI ZONE, е нормално обикновеният данъкоплатец – естет да се запита защо се позволява всичко това и защо нищо не се променя с годините по въпроса?

Битката с безразборното лепене по всевъзможни общински площи и обекти е отдавна загубена кауза.

От общината. Не защото се е отказала от нея, напротив: а защото и 2-те общински наредби, Наредба 1 за обществения ред на територията на Община Казанлък и Наредба 22- за рекламата, които екоконтрольорите прилагат за наказания на нарушителите, разбирайте актове и глоби, са подчинени на закон, който е от 1969 година, с последна редакция през 2009 година и е практически твърде неактуален в частта актоприлагане. И тук се спъва всичко. Такова е мнението на тези, които ежедневно се борят с лепящите, в опит да защитят интереса на общината и гражданите, като приложат Закона за Административните наказания.

Няколко групи са лепящите в Казанлък, оформили и няколко проблема с актоприлагането и неговата ефективност :

Най- масовите нарушители са фирми, предлагащи бързи кредити. „Изи кредит“ и Кредит холмс“ са „любимците“ на екоконтрольорите. Едните имат 3 акта досега, а другите 6.
Успехът със събирането на пари от глоби за нарушенията от тях, е нулев, по две причини: или актът пада в Съда, при обжалването му, с мотива, че е издаден на юридическото лице, а физическият извършител е друг, а той не заловен, или нарушителят, физическото лице си плаща акта, а после работодателят му, юридическото лице, възстановява сумата и така до безкрай. Сумите, които се налагат в такива случаи са между 100 и 150 лева. Нито една от фирмите обаче не е приела оферта за заплащане на рекламна площ, направена от Общината.

Изкупвачите на дамски коси са другите „любимци“ на екоконтрольорите. Трудността за глоби при тях идва от това, че те обикновена са гастрольори от други градове или направо чужденци, какъвто е последният случай на украински гражданин, с временна регистрация в софийски хотел. При установяването на нарушението, актът се изпраща в съответната страна, в града, където е направена регистрацията на фирмата. Докато всичко това се придвижи по установения ред, минава със сигурност срока от 7 дни за връчване на акта. И така той се обезсилва и пак пада в Съда. Тук обаче е намерен начин за малко, макар обезщетение, по отношение на хартиената инвазия по казанлъшките улици. С промени от миналата година в Наредба №1 на Общината, общинските съветници позволиха санкция да се налага на граждани и фирми, които рекламират дадената дейност, за което е разлепена съответната обява на нереглемантираното място. По този начин вече „изгоряха“ с по 100 лева няколко фризьорски салона в Казанлък.

Мъчно се глобяват и предлагащите всевъзможни строителни услуги и ремонти на покриви и улуци майстори от Елхово, / какъвто е казанлъшкият опит/, задръстили буквално улиците на града с плакати и мини лепенки, упорити откъм лепило, за своята дейност и качество. Докато актът стигне адресата си, докато съответното кметство го намери, минава обикновено прословутият 7 дневен срок за връчването му и той също се обезсилва. Обезмислят се и усилията на екоконтрольорите да санкционират това. Освен, ако не ходят на проверки по сигнал, въоръжени с фотоапарати, белезници и поне двама свидетели.

Малко по-лесно става с нарушителите, когато са политически партии. Те обикновено са по-склонни да си платят, ако са хванати в сериозна издънка или сами си чистят. След призив от общината. Не такъв е последният случай, когато организаторите на БСП събора на Бузлуджа опънаха транспаранти за събора в центъра на Казанлък и забравиха да си ги вдигнат, близо седмица след него. Това стори Общината.

В този омагьосан кръг, в който всеки търси вратичка, за да стане на неговата и да не плати, най- онеправдани се оказват в Общината: Те нямат избор. Или могат да избират измежду два варианта, и двата обречени: първият е да свалят незаконно налепеното за своя сметка и после да си търсят парите за направените разходи, което е кауза, подобна на горните. Или хванатият в нарушение, платил доброволно акта си или не съвсем, сам да си почисти.
В играта на котка и мишка, каквата се налага ежедневно да се играе в този случай, най- потърпевши са естетите. Които искат да живеят в приветливо и европейско градче. За тях остава утешението, че независимо от пъстрината по казанлъшките улици, стълбове, дувари, кошчета за смет и всевъзможни площи, които могат да поберат бележка с размер на етикет, на фона на останалите пъстри, откъм хартии по улиците български градове, тук е сравнително .. чисто и поносимо.